Заклинателят (Разширено и ревизирано издание)

Уилям Питър Блати Заклинателят ( Разширено и ревизирано издание )

книга първа от поредицата "Екзорсист"

На Джули

А когато излезе [Иисус] на брега, срещна Го от града някой си човек, който от много години имаше бесове… понеже от дълго време го мъчеше; тъй че го връзваха с вериги и окови… но той разкъсваше оковите…

Иисус го попита и рече: как ти е името?

Той каза: Легион.

Евангелие от Лука, 8:27-30

ДЖЕЙМС ТОРЕЛО: Закачиха Джаксън на оная кука за месо. Беше толкова тежък, че я изкриви. И вися там три дни, докато пукна.

ФРАНК БУЧЕРИ (киска се): Джаки, трябваше да го видиш. Като слон беше, а когато Джими го мушна с онзи електрически прът…

ТОРЕЛО (развълнувано): Мяташе се на куката, Джаки! Плиснахме го с вода, за да минава по-добре електричеството, и как закрещя…

ФБР, извадка от подслушан телефонен разговор на „Коза Ностра“ за убийството на Уилям Джаксън

Няма друго обяснение за някои от деянията на комунистите. Например свещеника, в чийто череп забили осем гвоздея… Или седемте момченца и техният учител. Когато нахълтали войниците, те се молели на Всевишния. Един войник измъкнал щика си и отрязал езика на учителя. Друг взел клечки за хранене и ги забил в ушите на седемте деца. Как да тълкуваме подобни случаи?

Доктор Том Дули

Дахау.

Аушвиц.

Бухенвалд.

От преводача ( Любомир Николов )

Неведнъж ме питаха: защо „Заклинателят“? Защо не „Екзорсистът“, както е оригиналното заглавие?

Ако ставаше дума за нова книга — точно така бих постъпил. Още повече, че екзорсизмът не е просто заклинание, а сложен църковен ритуал за прокуждане на злите духове. „Екзорсистът“ би било най-точно.

Но книгата е позната отдавна на българския читател и не исках да създавам впечатлението, че става дума за нещо ново. Онзи, който посегне към книгата, трябва да знае, че става дума за творба, създадена преди четири десетилетия и потресла целия свят със своя свиреп драматизъм.

И все пак… онова, което казах по-горе, не е съвсем точно. Защото въпреки огромния успех на книгата, авторът Уилям Питър Блати е поискал за юбилея да предложи едно обновено и обогатено издание, което ще изненада и онези, които са чели предишното. Образите в „Заклинателят“ днес са много по-ярки, постъпките им — много по-логични и разбираеми, а ужасът — по-остър от когато и да било.

Впрочем за ужаса. Mea culpa, както би казал някой от благочестивите йезуити в книгата. Признавам, че не бях чел „Заклинателят“. Както навярно се е случвало на мнозина от вас, отблъсна ме тъкмо една от причините за блестящия успех на романа — неговата репутация, обвита в сензационност, страх и напрежение. Тъкмо затова безкрайно се изненадах, когато започнах да го чета.

Да, в много отношения „Заклинателят“ е вледеняващо четиво, застанало наравно с шедьоврите на такива класици на ужаса като Х. Ф. Лъвкрафт, лорд Дънсани и Стивън Кинг. Но е и много повече — жива, пълноценна литература за доброто и злото, за човешкия дълг, за съмненията, вярата и саможертвата. Прелиствайки забързано страница подир страница, аз обикнах и отчаяната майка Крис Макнийл, и шегобиеца отец Дайър, и трогателно досадния детектив Киндерман… но истински се възхитих от мъжествения свещеник Деймиън Карас — измъчван от колебания, с разклатена вяра, но готов да заложи на карта живота и душата си, за да спаси едно дете. Истински душевен пастир и истински човек, за когото би могло да се каже:

Добрият човек не оставя следа
с руини и кръв по земята.
Оставя ни песен, и хляб, и вода,
която да пият сърцата.

Повече от това едва ли бих могъл да добавя. Ще го добави самата книга за онези от вас, които я разлистват за пръв път, както и за онези, които ще преоткрият с удоволствие новото й богатство.

Любомир Николов-Нарви

Пролог Северен Ирак…

Жаркото слънце изцеждаше едри капки пот от челото на стареца, но той обгръщаше с длани чашата горещ сладък чай, сякаш искаше да ги стопли. Не можеше да прогони тягостното предчувствие. То лепнеше по гърба му като студени мокри листа.

Разкопките бяха завършени. Могилата бе преровена слой подир слой, съдържанието й — проучено, описано и изпратено: мъниста и медальони, гравирани плочки, фалически символи, каменни хавани, зацапани с охра, гледжосани грънци. Нищо изключително. Асирийска кутия за тоалетни принадлежности от слонова кост. И човек. По-точно човешки кости. Крехки останки от космическото страдание, които някога го караха да се пита дали материята не е самият Луцифер, дирещ пипнешком път да се завърне към Бога. Ала сега знаеше, че не е така. Ароматите на лакрица и тамаринд привличаха погледа му към маковите ниви по хълмовете; към равнините, обрасли с тръстика; към неравния каменист път, устремен главоломно към ужаса. На северозапад беше Мосул; на изток — Ербил. На юг — Багдад, Киркук и огнената пещ на Небухаднезар.