— Например? — попита докторът.
Крис започна от тропането. Откакто през онази нощ провери тавана, тя го чу още два пъти. И в двата случая Ригън беше в стаята си, а когато Крис влезе, звукът спря. Второ, Ригън постоянно „губеше“ разни неща в стаята си: рокля, четка за зъби, книги, обувки. Оплакваше се, че „някой мърда“ мебелите. И най-сетне, на сутринта след посещението в Белия дом, Крис видя Карл в спалнята на Ригън да влачи бюрото от средата на стаята към предишното му място. Когато го попита какво става, той пак повтори „на някого му е весело“ и отказа да обсъжда въпроса, но малко след това Крис завари Ригън в кухнята да се оплаква, че нощем, докато спи, някой мести мебелите. И това, обясни Крис, потвърди подозренията й. Очевидно всичко това бе дело на самата Ригън.
— Имаш предвид сомнамбулизъм? Че го прави насън?
— Не, Марк, прави го съвсем съзнателно. За да привлече вниманието.
Крис спомена за клатенето на леглото. То се повтори още два пъти и всеки път Ригън настоя да спи с майка си.
— Е, това може да има някакво обяснение — предположи лекарят.
— Не, Марк, не казвам, че леглото се тресеше. Казвам, че според Ригън се е разтресло.
— Сигурна ли си, че леглото е било неподвижно?
— Не съвсем.
— Може да е клоничен гърч — промърмори лекарят.
— Какво е това?
— Има ли температура?
— Не. Слушай, какво мислиш? — попита Крис. — Да я водя ли на психиатър или не?
— Крис, ти спомена за уроците. Как е с математиката?
— Защо питаш?
— Как се справя? — настоя Марк.
— Ужасно. Разбираш ли, изведнъж престана да й върви.
— Ясно.
— Защо питаш? — повтори Крис.
— Това е един от отличителните белези на синдрома.
— Синдром? Какъв синдром?
— Нищо сериозно. Но не искам да правя догадки по телефона. Имаш ли нещо за писане?
Искаше да я насочи към добър терапевт във Вашингтон.
— Марк, няма ли начин да дойдеш да я прегледаш?
Тя си спомни за Джейми и продължителната инфекция. Тогавашният й лекар предписа нов широкоспектърен антибиотик. Докато взимаше лекарството от аптеката, фармацевтът я погледна смутено. „Не искам да ви безпокоя, госпожо, но това… Разбирате ли, съвсем ново е на пазара, а някои лекари от Джорджия смятат, че предизвиква апластична анемия при малки момчета.“ Джейми… Няма го. Мъртъв. Оттогава Крис вече не вярваше на лекарите. Само на Марк. И то след дълги години.
— Марк, наистина ли не можеш? — примоли се тя.
— Не, няма начин. Но не се притеснявай. Този, когото ти препоръчвам, е блестящ. Най-добрият. Сега записвай.
Колебание. После:
— Добре, готова съм.
Тя записа името и телефонния номер.
— Нека я прегледа и да ми се обади — каза лекарят. — И засега недей да мислиш за психиатър.
— Сигурен ли си?
Той разпалено обясни, че хората обикновено прибързват да разпознаят психосоматичните заболявания, а забравят обратното: че болест на тялото често поражда привидно заболяване на ума.
— Какво би рекла — продължи той — ако, опазил ме Бог, беше мой лекар и ти кажех, че страдам от главоболие, кошмари, гадене, безсъница и размазано зрение; че редовно се вкисвам и се тревожа до смърт за работата си. Ще ме сметнеш ли за невротик?
— Намери кого да попиташ, Марк! Аз знам, че си невротик!
— Само че ти описах симптоми на тумор в мозъка, Крис. Провери тялото. Това е закон номер едно. После ще видим.
Крис веднага позвъни на терапевта и уговори час за следобед. Вече разполагаше с времето си. Снимките бяха приключили, поне за нея. Бърк Денингс продължаваше да наглежда работата на „втория екип“, който снимаше по-незначителни сцени, най-вече въздушни кадри от различни места на града, както и епизодите без участие на главните актьори. Той държеше всеки метър лента да бъде съвършен.
Кабинетът на лекаря беше в Арлингтън. Самюъл Клайн. Докато Ригън седеше начумерена в манипулационната, Клайн настани майка й в кабинета си и изслуша историята на заболяването. Тя му разказа всичко. Той слушаше, кимаше и си водеше подробни записки. Когато Крис спомена за клатенето на леглото, лекарят се намръщи недоверчиво, но Крис продължи:
— Марк смяташе за важно, че Ригън не се справя по математика. Защо?
— Имате предвид уроците?
— Да, уроците, но най-вече по математика. Какво означава това?