— Нека първо да я прегледам, госпожо Макнийл.
После той се извини и отиде да направи на Ригън пълен преглед, включително проби от урина и кръв. Урината беше за проверка на черния дроб и бъбреците; кръвта — за редица проверки: диабет, функции на тироидната жлеза, броене на червените кръвни телца за евентуална анемия и на левкоцитите за редки болести на кръвта.
Когато свърши, Клайн седна и поговори с Ригън, наблюдавайки поведението й, после се върна в кабинета и започна да пише рецепта.
— Изглежда, че има хиперкинетично нервно разстройство.
— Какво?
— Заболяване на нервите. Поне така смятаме. Все още не знаем как точно действа, но често се случва на тази възраст. Всички симптоми са налице: прекомерна активност, раздразнителност, проблеми с математиката.
— Да, математиката. Защо точно тя?
— Засегнато е съсредоточаването. — Клайн откъсна рецептата и я подаде на Крис.
— Това е рецепта за риталин.
— Какво?
— Метилфенидат.
— А, това ли било! — иронично подхвърли Крис.
— По десет милиграма два пъти дневно. Препоръчвам да е в осем часа сутринта и в два следобед.
— Какво представлява? Нещо за успокояване на нервите ли?
— Стимулант.
— Стимулант? Та тя и сега е напрегната като пружина!
— Състоянието й не е каквото изглежда — обясни Клайн. — Става дума за компенсация, свръхреакция на депресията.
— Депресия ли?
Клайн кимна.
— Депресия — повтори Крис и замислено се загледа настрани.
— Нали споменахте за баща й.
Крис вдигна очи към него.
— Смятате ли, че трябва да я отведа на психиатър?
— Не, не. Аз бих изчакал да видя ефекта от риталина. Наистина вярвам, че това е решението. Нека изчакаме две-три седмици.
— Значи смятате, че е от нервите?
— Така изглежда.
— Ами това, че ме лъже? Ще спре ли?
Отговорът му озадачи Крис. Клайн попита дали е чувала Ригън да ругае или да използва нецензурни думи.
— Странен въпрос. Не, никога.
Знаете ли, това е донякъде като лъжата — необичайно за нея, както казвате вие. Но при някои неврологични смущения може…
— Чакайте малко — прекъсна го Крис. — Откъде изобщо ви хрумна, че Ригън използва нецензурни думи. Или съм ви разбрала погрешно?
Клайн я изгледа с учудване, после предпазливо отвърна:
— Да, бих казал, че използва такива думи. Вие не знаехте ли?
— И все още не знам! Какво говорите?
— Ами… тя ми изръси цял наниз от бисери, докато я преглеждах, госпожо Макнийл.
— Шегувате ли се, докторе? Какви по-точно?
Клайн явно се притесни.
— Да речем, че речникът й е доста богат.
— Какъв, по-точно? Хайде, дайте ми пример!
Клайн мълчаливо сви рамене.
— Имате предвид „лайно“? Или „шибам“?
Клайн се поотпусна.
— Да, използваше тези думи — потвърди той.
— И какво друго каза? Говорете конкретно.
— Ами… конкретно, госпожо Макнийл, препоръча ми да си държа проклетите пръсти по-настрани от путката й.
Крис ахна.
— Такива думи ли използва?
— Не е чак толкова необичайно, госпожо Макнийл, и лично аз изобщо не бих се тревожил. Както казах, това е просто проява на синдрома.
Крис се загледа в обувките си и поклати глава.
— Просто не мога да повярвам — прошепна тя.
— Вижте, тя едва ли разбира какво казва.
— Да, вероятно — промърмори Крис. — Може и тъй да е.
— Опитайте с риталина — посъветва я Клайн. — Да видим как ще потръгне. И бих искал пак да я видя след две седмици.
— Той погледна календара върху бюрото си. — Да видим… нека да е сряда, двайсет и седми. Удобно ли е?
— Да, разбира се. — Потисната и унила, Крис стана от стола и пъхна рецептата в джоба на шлифера си. — До двайсет и седми, докторе.
— Аз съм ви голям почитател — каза Клайн докато отваряше вратата към коридора.
Унесена в тревожни мисли, Крис спря на прага с наведена глава и вдигна пръст до устните си. После се озърна към лекаря.
— Значи не смятате, че й трябва психиатър?
— Не знам. Но простото обяснение винаги е най-добро. Нека изчакаме. После ще видим. — Клайн се усмихна насърчително. — Опитайте да не се притеснявате.