— Не, просто си тръгнаха.
— По-добре.
— Какво намекваш, Шарън? Какво се е случило?
— Бърк оплеска нещата — въздъхна Шарън.
И тя боязливо описа сблъсъка между сенатора и Денингс, който мимоходом подметнал, че в джина му май имало чужд полов косъм. После се обърнал към жената на сенатора и попитал с леко обвинителен тон: „Никога през живота си не съм виждал такъв! На вас познат ли ви е?“
Крис ахна, след това се изкиска и вдигна очи към тавана, а Шарън продължи да разказва как притеснението на сенатора тласнало Денингс към един от типичните му донкихотовски изблици на ярост, в който той изразил своята „безкрайна благодарност“ за самото съществуване на политиците, защото без сравнение с тях „не бихме могли да разпознаем истинските държавници“, а когато сенатор се оттеглил с ледено мълчание, Денингс се завъртял към Шарън и гордо казал: „Ето, видя ли? Не изругах нито веднъж. Справих се съвсем разумно със ситуацията, нали?“
Крис не можа да се удържи от смях.
— Добре, нека да спи. Но най-добре остани тук за в случай, че се събужда? Нали нямаш нищо против?
— Не, разбира се.
Във всекидневната Мери Джо Перин седеше сама на един стол в ъгъла. Изглеждаше разтревожена и угрижена. Крис понечи да тръгне към нея, но размисли и се насочи към пианото. Дайър спря да свири и я посрещна с усмивка.
— Е, млада госпожо, какво да ви предложим? — попита той.
— Днес правим концерт по желание на слушателите.
Крис се разсмя заедно с другите около пианото.
— Бих искала да узная какво представлява черната меса — каза тя. — Отец Уогнър каза, че сте експерт в тази област.
Заинтригувани, гостите около пианото замълчаха.
— Всъщност не — възрази Дайър и набързо изсвири някаква простичка мелодия. — Как се сетихте точно за черната меса?
— Ами… преди малко разговаряхме за… за случката в „Света Троица“ и…
— А, имате предвид оскверняването! — прекъсна я Дайър.
— Хей, някой ще ме светне ли за какво става дума? — намеси се астронавтът. — Нищо не разбрах.
— Аз също — каза Елън Клиъри.
Дайър вдигна ръце от клавишите и огледа гостите около себе си.
— Църквата, която се намира на тази улица, беше осквернена обясни той.
— Как по-точно? — заинтересува се астронавтът.
— Не задълбавайте — посъветва го отец Дайър. — Нека просто си кажем, че беше отвратително и да спрем дотук.
— Отец Уогнър казва, че според вас това напомняло черна меса — настоя Крис, — и аз се зачудих какво представлява тя.
— Всъщност и аз не знам чак толкова — възрази свещеникът. — Каквото знам, чул съм го от един друг йезуит — отец Карас, той е нашият специалист в тази област.
Крис наостри уши.
— Да не е онзи мургав свещеник от „Света Троица“?
— Познавате ли го? — изненада се Дайър.
— Не, само чух да споменават за него.
— Е, мисля, че дори е писал нещо по темата. Разбира се, само от гледна точка на психиатрията.
— Искате да кажете, че той е психиатър? — изненада се Крис.
— Ами разбира се. Извинявайте, мислех, че знаете.
— Ще ми каже ли най-после някой за какво става дума? — попита нетърпеливо астронавтът. — Какво се върши по време на черна меса?
Дайър сви рамене.
— Нека да го наречем извращения. Неприлични неща. Богохулства. Грозна пародия на Светата литургия, където вместо на Бога се покланят на дявола и понякога извършват човешки жертвоприношения.
Елън Клиъри се усмихна с усилие, поклати глава и се отдалечи, като подхвърли през рамо:
— За мен е прекалено зловещо.
Крис не й обърна внимание.
— Но откъде знаете? — попита тя младия йезуит. — Ако наистина има черна меса, кой би разказал за нея?
— Мисля — каза Дайър, — че повечето подробности идват от хора, които са били заловени и са си признали.
— Я стига — намеси се деканът, който незабелязано бе застанал до тях. — На тия признания не може да се вярва, Джо. Изтръгнати са с мъчения.
— Някои са си признавали и без бой — отвърна невъзмутимо Дайър.
Шегата бе посрещната с нервен смях. Деканът погледна часовника си.
— Е, аз трябва да тръгвам — каза той на Крис. — В шест сутринта имам литургия в параклиса Далгрен.