Досега Крис бе смятала госпожа Перин за извънредно благоразумна жена. И все пак нещо у нея й вдъхваше зловещо предчувствие. Опита се да го прогони.
— Хайде де, Мери Джо — отвърна с усмивка Крис. — Не знаеш ли как действа дъската за спиритични сеанси? Тя просто се влияе от подсъзнателните импулси.
— Да, най-вероятно — съгласи се госпожа Перин. — Може би. Може всичко да е самовнушение. Но неведнъж съм чувала, че сеансите с тази дъска — всички сеанси, Крис — сякаш намекват за отваряне на някаква врата. О, знам, че не вярваш в духовния свят. Аз обаче вярвам. И ако съм права, може би мостът между двата свята е точно това, което спомена току-що — подсъзнанието. Знам само, че сякаш се случват разни неща. И, скъпа моя, лудниците по цял свят са пълни с хора, които непредпазливо са посягали към окултното.
— Стига де. Шегуваш се, Мери Джо, нали?
Мълчание. После тихият, монотонен глас отново прозвуча в мрака:
— Крис, през 1921 г. в Бавария живяло едно семейство. Не помня името, но били единайсет човека. Можеш да провериш в старите вестници. Малко след един опит за сеанс те се побъркали. Всички наведнъж. Всичките единайсет. В безумието си взели да палят каквото им падне под ръка. След като изгорили всички мебели, захванали се с тримесечното бебе на една от по-малките дъщери. Тогава съседите разбили вратата и им попречили. Цялото семейство — завърши тя — било прибрано в лудница.
— О, Боже! — ахна Крис като си спомни за капитан Хауди, който сега придобиваше зловещ смисъл.
Душевно заболяване. Това ли беше? Може би.
— Знаех си, че трябва да заведа Ригс на психиатър!
— О, за Бога! — възрази госпожа Перин и пристъпи на светло. — Не ми обръщай внимание, слушай лекаря си.
Опитваше се да успокои Крис, но гласът й не звучеше убедително.
— Много ме бива да предсказвам бъдещето — добави с усмивка госпожа Перин, — но за настоящето съм абсолютно безпомощна. — Тя порови из чантата си. — Къде са ми очилата? Ето, виждаш ли? Не знам къде съм ги сложила. А, ето къде били. — Тя ги извади от джоба на палтото си. — Очарователна къща — каза тя като си сложи очилата и вдигна очи към фасадата. — Излъчва усещане за топлина.
— Ох, олекна ми — каза Крис. — За момент очаквах да кажеш, че е обитавана от духове!
Госпожа Перин я погледна сериозно.
— Защо да ти казвам подобно нещо?
Крис си мислеше за една своя приятелка, известна актриса от Бевърли Хилс, която продаде къщата си само защото бе убедена, че там има полтъргайст. Усмихна се измъчено и сви рамене.
— Не знам. Пошегувах се.
— Това е една хубава, гостоприемна къща — успокои я госпожа Перин. — И преди съм идвала тук. Неведнъж.
— Така ли?
— Да, беше на един мой приятел, адмирал от военния флот. И досега си пишем от време на време. Пак го пратиха по морето, горкия. Не знам кое ми липсва повече, той или къщата. — Мери Джо се усмихна. — Но пък може би пак ще ме поканиш.
— Мери Джо, бих се радвала да те видя пак. Ти си очарователна. Слушай, обади ми се другата седмица.
— Да, разбира се, бих искала да чуя как е дъщеря ти.
— Имаш ли номера ми?
— Да.
Какво не е наред, запита се Крис.
Гласът на ясновидката звучеше странно.
— Е, лека нощ — каза госпожа Перин. — И още веднъж благодаря за прекрасната вечер.
И преди Крис да отговори, ясновидката бързо закрачи по улицата.
Крис се загледа след нея, после затвори вратата и я налегна тежка умора. Ама че нощ, помисли си тя. Ама че нощ…
Влезе във всекидневната, където Уили бършеше петното от урина върху килима.
— Опитах с оцет — промърмори Уили. — На два пъти.