Малко след десет дойде Джо Дайър с бутилка уиски. Той гордо посочи етикета.
— „Чивас Регал“!
— Откъде взе пари? Да не си обрал касичката за бедните?
— Не ставай глупак! Това ще е нарушение на обета за бедност.
— Откъде тогава?
— Задигнах я.
Карас се усмихна и поклати глава. Намери чаша и калаено канче за кафе, изплакна ги на малката мивка в банята и дрезгаво заяви:
— Вярвам ти.
— Не съм виждал по-крепка вяра.
Карас усети как го бодна познатата болка. Той я пропъди и се обърна към Дайър, който бе седнал на кушетката и отваряше шишето. Деймиън седна до него.
— Сега ли ще ми опростиш греха или по-късно? — попита Дайър.
— Налей и ще си ги опростим взаимно.
Дайър щедро наля в чашата и канчето.
— Ректорите не бива да пият — каза той. — Биха дали лош пример. Мисля, че го спасих от ужасно изкушение.
Карас отпи от уискито, но не повярва на Дайър. Твърде добре познаваше ректора. Той беше много тактичен и винаги даряваше без посредник. Без съмнение Дайър идваше като приятел, но и като личен пратеник на ректора.
Дайър неусетно го разведри; разсмя го; разказа за вечерята у Крис Макнийл; добави и няколко нови забавни случки с ректора по дисциплината. Пиеше съвсем малко, но, редовно доливаше на Карас, а когато реши, че Деймиън вече е на градус, накара го да си легне, седна зад бюрото и продължи да говори докато Карас затвори очи и отговорите му се сведоха до неясно мърморене.
Дайър стана, развърза обувките на Карас и ги свали.
— Сега и обувките ми ли ще задигнеш? — измърмори задавено Карас.
— Не, аз съм ясновидец, само че гледам на крака. Сега млъквай и спи.
— Ти си един крадлив йезуит.
Дайър се разсмя тихичко, взе палтото му от гардероба и го зави.
— Виж какво, все някой трябва да се грижи за сметките в това заведение. Вие знаете само да премятате броениците и да се молите за пияниците от улица M.
Карас не отговори. Дишаше дълбоко и равномерно. Дайър тихо пристъпи към вратата и изгасила лампата.
— Кражбата е грях — внезапно промърмори в тъмното Карас.
— Грешен съм — тихо потвърди Дайър.
Той изчака още малко, накрая реши, че Карас е заспал и излезе от къщичката.
Посред нощ Карас се събуди разплакан. Беше сънувал майка си. В съня стоеше до високия прозорец в Манхатън и я видя да излиза от метрото отсреща. Спряла на тротоара с книжна торба за покупки в ръцете, тя се озърташе, викаше го. Карас размаха ръка. Тя не го видя. Тръгна по улицата. Автобуси. Камиони. Враждебни тълпи. Обзе я страх. Тя се върна към метрото и заслиза по стъпалата. Карас трескаво изтича навън, извика я и заплака; не можеше да я намери; представяше си я безпомощна и объркана в подземния лабиринт.
Изчака риданията му да стихнат и пипнешком посегна към шишето. Седна на кушетката и започна да пие в тъмното. Сълзите не спираха. Тази скръб бе като в детството му.
Спомни си телефонния разговор с вуйчо си.
Дими, недостигът на кислород е засегнал мозъка й. Не дава лекар да припари до нея. Крещи и рита. Дими, стигнала е дотам, че разговаря с проклетото радио. Май ще трябва да я вкараме в специализирано заведение, Дими. В нормална болница няма да я търпят. Само два-три месеца и ще й мине; тогава ще я изпишем. Става ли? Слушай, Дими, вече го направихме. Тази сутрин. Биха й една инжекция и я качиха в линейката. Не искахме да те тревожим, но има съдебни процедури и трябва да подпишеш. Какво? Частна клиника? Кой има такива пари, Дими? Ти ли?
Не усети кога е заспал.
Събуди се вцепенен. Имаше чувството, че скръбта е изтеглила кръвта от мозъка му. Залитайки отиде до банята; пусна си душ, избръсна се и облече расото. Часът беше шест без двайсет и пет. Той отключи вратата на църквата, надяна одеждите и отслужи литургия на левия страничен олтар.
— Memento etiam… — молеше се той с мрачно отчаяние. — Не забравяй рабинята си Мери Карас…
Стори му се, че вижда отново лицето на медицинската сестра от болницата Белвю; чу крясъците от изолатора.
— Вие ли сте синът й?
— Да, аз съм Деймиън Карас.
— Не ви съветвам да влизате. В криза е.
Той надникна през шпионката на стаята без прозорци с една-единствена гола крушка под тавана; тапицирани стени; никакви мебели освен болничното легло, на което се мяташе тя.