— Само две-три имена. Спенсър се пише с две „с“, нали?
— Да, с две „с“.
— Две „с“ — промърмори детективът, записвайки името в полето на програмата. — А икономите? Джоузеф и Уили…?
— Не, Карл и Уили Енгстрьом.
— Карл. Да, точно така, Карл Енгстрьом. — Детективът записа имената с едри букви. — Спомням си едно време — въздъхна дрезгаво той, обръщайки програмата в търсене на чисто място. — О, не, чакайте! Бях забравил! Да, прислугата. По кое време казахте, че са се прибрали?
— Нищо не съм казала. Карл, кога се прибра снощи?
Швейцарецът извърна невъзмутимо лице към нея.
— Точно в девет и трийсет, госпожо.
— Да, точно така. Беше си забравил ключа. — Тя се обърна към детектива. — Спомням си, че погледнах часовника, когато го чух да звъни.
— Хубав филм ли гледахте? — обърна се детективът към Карл, после тихичко подметна към Крис: — Никога не се доверявам на рецензиите. Важно е какво мислят хората, публиката.
— „Крал Лир“ с Пол Скофийлд — отговори Карл.
— А, гледал съм го! Превъзходен филм!
— Гледах го в кино „Джемини“ — продължи Карл. — Прожекцията от шест часа. Веднага след филма хванах автобуса от спирката пред киното и…
— Моля ви, всъщност не се налага — възрази детективът и вдигна длан. — Не, не, моля ви.
— Не ме затруднява.
— Щом настоявате…
— Слязох на кръстовището на Уисконсин авеню и улица M. Беше някъде около девет и двайсет. И си тръгнах насам.
— Вижте, не бяхте длъжен да ми го казвате — увери го детективът, — но все пак благодаря, бяхте много любезен. Между другото, хареса ли ви филмът?
— Добър беше.
— Да, и аз така мисля. Изключителен. Е, сега… — Киндерман се обърна към Крис и продължи да пише нещо върху програмата. — Загубих ви толкова времето, но такава е моята работа. Като ин и ян. Тъжна работа. Още минутка и си тръгвам. Трагично… Трагично… — добави той, драскайки в полето на програмата. — Такъв талант, Бърк Денингс. И сигурно е познавал хората, умеел е да общува. От толкова много хора зависи дали филмът ще стане добър или не: оператор, тонрежисьор, композитор, да не говорим, прощавайте, за актьорите. Моля, поправете ме, ако греша, но ми се струва, че днес един толкова виден режисьор трябва да бъде едва ли не психолог на екипа. Греша ли?
— Не, не грешите, защото всички сме неуверени.
— Дори и вие?
— Особено аз. Но Бърк знаеше как да повдига духа. — Крис предизвикателно сви рамене. — Но разбира се, имаше ужасен характер.
Детективът измести програмата, за да му е по-удобно.
— Е, може би такива са всички велики хора. Хора от неговия мащаб. — Той отново надраска нещо. — Но ключът са малките хора, тези, които отговарят за дребните неща, но ако не се подходи правилно, тия дребни неща стават големи. Не мислите ли?
Крис погледна ноктите си и поклати глава.
— Когато му накипеше, Бърк не подбираше — каза тя. — Но ставаше зъл само когато беше пиян.
— Добре, свършихме. Готово. — Киндерман слагаше последната точка, когато изведнъж се сети за нещо. — О, не, чакайте. Ами госпожа Енгстрьом? Заедно ли излязоха и се прибраха?
— Не, Уили отиде да гледа филм с „Бийтълс“ — каза Крис, преди Карл да отговори. — Прибра се на няколко минути след мен.
— Ама и аз защо ли питам? Няма значение. — Киндерман сгъна програмата и я прибра във вътрешния си джоб заедно с остатъка от молив. — Е, това беше. — Въздъхна доволно той. — Като се прибера в службата, сигурно ще се сетя какво още е трябвало да попитам. Винаги така ми се случва. Е, както и да е. Мога да се обадя по телефона.
Той се изправи и Крис също стана.
— Знаете ли, аз напускам града за две седмици — каза тя.
— Не е спешно — увери я детективът и погледна фигурката на птица с блага усмивка. — Красота. Толкова е мила.
Пресегна се, взе фигурката, потърка с палец клюна на птицата и я върна на масата, после тръгна към вратата.
— Имате ли добър лекар? — попита детективът докато Крис го изпращаше до изхода. — За дъщеря ви, искам да кажа.
— Дори са ми много — мрачно отвърна Крис. — Както и да е, сега искам да я прегледат в клиника, където чух, че страхотно си вършели работата. Съвсем като вашата, само че се борят с бактерии и вируси.