— И ме съветвате да заведа дъщеря си при магьосник?
— Като последна, отчаяна мярка — да. Принуден съм да го кажа. Отведете я при католически свещеник. Разбирам, давам ви доста странен съвет, може би дори малко опасен, освен ако категорично установим дали дъщеря ви е знаела нещо за обладаването и по-специално за екзорсизма преди появата на симптомите. Смятате ли, че може да го е прочела някъде?
— Не.
— Да го е видяла на кино? Да е чула по радиото? Или по телевизията?
— Не.
— Да е чела Евангелието? Новия завет?
— Не. Защо питате?
— Там на няколко места се споменава за хора, обладани от духове и изцелени от Христос. Описанието на симптомите напълно съвпада с днешния синдром, така че…
— Вижте, няма смисъл. Разбрахте ли? Просто забравете. Само това ми липсваше — баща й да чуе, че съм повикала…!
Крис плъзгаше пръст от книга на книга, но не откриваше нищо, докато… Момент! Погледът й бързо се стрелна назад към едно заглавие на долния рафт. Книгата за вещиците, която й бе изпратила Мери Джо Перин. Крис я измъкна, разгърна на съдържанието и плъзна показалец по страницата докато изведнъж спря и си помисли: Ето! Това е! Обзе я тревожно предчувствие. Дали лекарите от клиниката не бяха прави? Това ли беше? Дали Ригън бе придобила болестта и симптомите чрез самовнушение от страниците на тази книга?
Главата се наричаше „Вселяване на духове“.
Крис слезе в кухнята, където Шарън бе разгърнала бележника си и тракаше писмо на пишещата машина. Крис размаха книгата.
— Шар, чела ли си това?
— Кое? — попита Шарън, без да спира да пише.
— Тая книга за вещиците.
Шарън отпусна ръце, завъртя се към Крис и погледна книгата.
— Не, не съм.
И тя отново започна да пише.
— Не си ли я виждала? Не си ли я прибирала в кабинета?
— Не.
— Къде е Уили?
— На пазар.
Крис кимна, постоя замислено и пак се качи в спалнята на Ригън, където Карл продължаваше да бди над леглото на дъщеря й.
— Карл!
— Да, госпожо.
Крис му показа книгата.
— Случайно да си намерил тази книга и да си я прибрал при другите в кабинета?
Икономът извърна безстрастното си лице към Крис и огледа книгата.
— Не, госпожо. Не съм.
И пак се обърна към Ригън.
Добре, може да е Уили.
Крис се върна в кухнята, седна на масата и като разгърна книгата, започна да търси нещо съществено, което според лекарите от клиниката би могло да породи симптомите на Ригън.
И го откри.
Като пряко следствие от преобладаващата вяра в демони се появява явлението, наречено „вселяване на духове“ — състояние, при което мнозина вярват, че техните телесни и мисловни функции са заграбени и контролирани от демон (най-честото убеждение през разглеждания период), или от духа на покойник. Това явление се среща в историята на всички времена и по целия свят, описанията му напълно съвпадат, и все пак не е намерило и до днес разумно обяснение. След фундаменталното изследване на Траугот Йостеррайх, публикувано за пръв път през 1921 г., към темата не е добавено почти нищо въпреки напредъка на психиатрията.
Крис се намръщи. „Не е намерило и до днес разумно обяснение.“ Бе останала с друго впечатление след разговора си с лекаря в клиниката.
Знае се следното: различни хора в различни времена са претърпявали тъй коренни промени, че околните са ги смятали за напълно различни личности. Понякога се променят не само гласът, маниерите, израженията и типичните движения на тялото, но и самия човек започва да се смята за напълно различен от предишната личност, придобивайки ново име — било то на човек или на демон — и нова, различна биография. На Малайския архипелаг, където вселяването се среща често и днес, духът на покойника често кара обладания да имитира жестовете, гласа и поведението му тъй поразително, че близките на мъртвеца избухват в ридания. Но освен така нареченото „псевдовселяване“ — случаите, които в крайна сметка се свеждат до измама, параноя, или истерия, — винаги е съществувал проблемът как да се обясни това явление. Най-старото му тълкуване е свързано със света на духовете и то навярно се потвърждава от факта, че понякога способностите на „нахлулата“ личност са съвсем различни от тези на първата. Например при демонично обсебване „демонът“ може да говори на чужди езици, непознати за първата личност.