— Горе в спалнята — отговори Уили и започна да вади покупките от торбите.
Крис се вгледа втренчено в страниците на книгата.
— В чия спалня, Уили?
— В спалнята на госпожица Ригън, госпожо. Намерих я под леглото, докато чистех.
— Кога я намери? — попита Крис с мъртвешки глас и широко разтворени очи.
— След като всички отидохте в болницата, госпожо, докато чистех с прахосмукачката в спалнята на Ригън.
— Уили, абсолютно ли си сигурна?
— Сигурна съм, госпожо.
Крис замръзна. Не мигаше, не дишаше, а в паметта й нахлу споменът за отворения прозорец в стаята на Ригън през онази вечер, когато умря Денингс. И после страхът я връхлетя като хищна птица с разперени нокти, която знаеше името й; на първата страница на книгата бе зърнала нещо безкрайно познато. По целия ръб на страницата беше откъсната тънка ивица хартия.
Крис рязко вдигна глава. Суматоха в спалнята на Ригън: трополене, бързо и шумно, с кошмарен резонанс, мощен и все пак някак приглушен, като удари на чук по варовикови стени на древна подземна гробница.
Ригън пищи от страх; от ужас; умолява!
Карл гневно крещи на Ригън!
Крис изскочи от кухнята.
Боже мой! Какво става? Какво?
Крис трескаво се втурна към стълбището, излетя към горния етаж, после към спалнята на Ригън. Чул удар, някой залитна, стовари се тежко на пода, а дъщеря й крещеше:
— Не! О, не, недей! Недей, моля те!
А Карл изрева… Не! Не беше Карл! Някой друг с глух басов глас, заплашителен и свиреп!
Крис се хвърли по коридора, нахълта в спалнята, ахна и замръзна вцепенена от ужас, а ударите кънтяха и разтърсваха стените; Карл лежеше в безсъзнание близо до бюрото; на леглото Ригън подскачаше с вирнати и широко разперени крака и очите й бяха изхвръкнали от орбитите, по лицето й се стичаше кръв от носа, откъдето бе изтръгнат маркучът за изкуствено хранене; погледът й бе прикован в бялото разпятие от слонова кост, което държеше във въздуха точно над вагината си.
— Моля те! О, не, моля те! — пищеше тя, докато ръцете й тласкаха разпятието все по-близо и в същото време сякаш се мъчеха да го отблъснат.
— Ще направиш каквото ти казвам, мръснице! Ще го направиш!
Заплашителният рев, жестоките думи идваха от Ригън, гласът й бе станал дрезгав и гърлен, изпълнен с убийствена злоба, успоредно с това се променяха и чертите й, давайки изражение на хищната, демонична личност, която бе изплувала по време на онзи хипнотичен сеанс. Пред очите на Крис лицата и гласовете се редуваха с невероятна скорост.
— Не!
— Ще го направиш!
— Не! Моля те, не!
— Ще го направиш, малка кучко, или ще те убия!
Лицето отново беше на Ригън — с изцъклени очи, опитващи сякаш да се спасят от напора на някаква ужасна неизбежност, със зяпнала и пищяща уста, докато демоничната личност отново нахлу в нея, облада я, спалнята изведнъж се изпълни със смрад, с леден студ, който сякаш се процеждаше от стените, ударите престанаха, отчаяният писък на момичето преля в гърлен кикот, изпълнен със злоба и победоносно презрение, и Ригън тласна разпятието във вагината си, после пак и пак, мастурбирайки яростно с него, а плътният, дрезгав, оглушителен глас ревеше:
— Сега си моя, кучко, моя си, воняща краво! Да, дай на Иисус да те чука, да те чука, да те чука!
Вкаменена от ужас, притиснала с длани бузите си, Крис чу как демоничният смях се изпълни с нова злобна радост, когато от вагината на Ригън по белите ленени чаршафи бликна кръв. После див писък разкъса гърлото й, тя се хвърли към леглото и пипнешком посегна да издърпа разпятието, но Ригън погледна яростно майка си с променено до неузнаваемост лице, сграбчи я за косата и с чудовищна сила тласна лицето на Крис надолу към окървавената си вагина.
— А-а-ах, майката на прасенцето! — гукаше Ригън с гърлен, възбуден глас. — Лижи ме, лижи ме! А-а-ах!
После ръката, която държеше главата на Крис, рязко я отметна нагоре, другата ръка с един жесток удар в гърдите я отхвърли през цялата стая. Зашеметена от сблъсъка със стената, Крис чу как из спалнята отекна подигравателен смях.
Тя се свлече на пода, обзета от ужас, сред вихър от образи и звуци, погледът й се замъгли, ушите й кънтяха от диви звуци; немощно опря ръце в пода и се опита да стане, гледайки към леглото, към Ригън, която небрежно й обърна гръб и започна бавно и чувствено да тласка разпятието във вагината си, навън и навътре, докато онзи дълбок, басов глас продължаваше да гука: