— Здравей, мамо!
Дъщеричката на Крис се втурна през вратата с разперени ръце към майка си. Две рижави опашки. Грейнало луничаво лице.
— Здрасти, малко чудовище. — Широко усмихната, Крис сграбчи детето в прегръдката си и млясна възторжено сочната розова бузка; не можеше да удържи бликналата си обич.
— Мммляс-мммляс-мммляс! — Още целувки. После тя се отдръпна, вгледа се в лицето на Ригън и попита: — Е, какво прави днес? Нещо вълнуващо?
— Е, разни работи.
— Какви работи? Хубави ли бяха?
— Чакай да си помисля. — Ригън опря колене в краката на майка си и леко се залюля напред-назад. — Ами… учих, разбира се.
— Аха…
— И рисувах.
— Какво рисува?
— Ами… цветя, нали знаеш. Маргаритки. Само че розови. И после… а, да! Онзи кон! — Очите на Ригън внезапно се разшириха от вълнение. — Онзи човек имаше кон, нали разбираш, там, край реката. Вървяхме, мамо, нали разбираш, и после дойде онзи кон, беше толкова красив! О, мамо, трябваше да го видиш, и човекът ми позволи да го яхна! Наистина! Е, само за минутка!
Крис намигна многозначително на Шарън.
— Същият ли? — попита тя и повдигна вежди.
Когато Крис се прехвърлиха за снимки във Вашингтон, русата секретарка, която бе станала буквално част от семейството, се настани при тях в стаята за гости на горния етаж. Но после се запозна с „конника“, който ползваше услугите на една близка конюшня и тогава Крис реши, че Шарън се нуждае от място за уединение. Нае й апартамент в скъп хотел и настоя да плати сметката.
— Да, същият — усмихна се Шарън.
— Конят беше сив — добави Ригън. — Мамо, не може ли да си вземем кон? Тоест, исках да кажа може ли?
— Ще видим, скъпа.
— Когато ще си имам кон?
— Ще видим. Е, къде е твоята птица?
При тия думи Ригън я изгледа с недоумение спря за миг, после се завъртя към Шарън и се усмихна широко, разкривайки шините върху зъбите си, но в усмивката имаше и плах упрек.
— Казала си! — Тя отново се обърна към майка си и се изкиска. — Трябваше да е изненада.
— Искаш да кажеш…
— С дълга смешна човка, както я искаше!
— О, Ригс, толкова си мила. Може ли да я видя?
— Не, още не съм я оцветила. Кога ще вечеряме, мамо?
— Гладна ли си?
— Умирам от глад.
— Още не е станало пет. Кога обядвахте? — обърна се Крис към Шарън.
— О, някъде към дванайсет — отговори Шарън.
— А кога се прибират Уили и Карл?
Крис им беше дала свободен ден.
— Към седем, мисля — каза Шарън.
— Мамо, може ли да отидем на ресторант? — обади се умолително Ригън. — Може ли?
Крис хвана ръката на дъщеря си, усмихна се нежно и я целуна.
— Бягай горе да се облечеш и тръгваме.
— Обичам те!
И Ригън изтича към стаята си.
— Скъпа, облечи си новата рокля! — извика след нея Крис.
— Иска ли ти се пак да си на единайсет? — попита замислено Шарън.
— Знам ли… — Крис отново започна да преглежда писмата. — Със сегашния ум? И с всички спомени?
— Естествено.
— В никакъв случай.
— Помисли пак.
Крис остави писмата и взе една папка е прикрепен към корицата плик от нейния агент Едуард Джарис.
— Мисля, че бях им казала за известно време да не ми пращат сценарии.
— Трябва да го прочетеш — каза Шарън.
— Тъй ли?
— Да, аз го прочетох тази сутрин.
— Добра вест?
— Според мен страхотна.
— И ще играя монахиня, която открива, че е лесбийка, нали?
— Не, нищо няма да играеш.
— Я гледай ти! Значи киното наистина е тръгнало към добро. Какви ги дрънкаш, Шарън? Защо ми се хилиш така?
— Искат да бъдеш режисьор — обясни плахо Шарън и пусна облаче дим от цигарата си.
— Какво?
— Прочети писмото.
— О, Боже, Шар, ти се шегуваш!
Крис грабна писмото и очите жадно запрескачаха от дума на дума: „… нов сценарий… триптих… студиото иска сър Стивън Мур… приема ролята при условие…“
— Да режисирам неговите сцени!
Крис размаха ръце и нададе дрезгав, писклив вик на радост. После притисна писмото към гърдите си.