— Добре — каза той. — Ще ви изброя всички признаци, който църквата би приела, за да разреши екзорсизъм.
— Да, искам да ги чуя.
— Първото е говорене на език, който пациентът никога не е чувал или изучавал. Работя по това. Ще видим. След това ясновидство, макар че в днешно време биха го обявили за обикновена телепатия.
— Нима вярвате в тия неща?
Карас се вгледа в недоверчивата й гримаса. Изглеждаше сериозна.
— Днес тези явления са безспорни — каза той. — Макар че, както казах, не са свръхестествени.
— Мили Боже!
— О, значи все пак у вас имало и скептицизъм.
— Какви други симптоми?
— Ами… последното, което църквата би приела, е, цитирам: „проява на сили, неестествени за възрастта и физическото състояние на субекта.“ Тук може да се вмъкне всичко необяснимо, паранормално или окултно.
— Наистина ли? Ами онова тропане по стените? Ами излитането й над леглото?
— Само по себе си не означава нищо.
— А онези неща по кожата й?
— Какви неща?
— Не ви ли казах?
— Говорете!
— О, случи се в клиниката — обясни Крис. — Имаше… — Тя плъзна пръст по гърдите си. — Нали разбирате, нещо като надпис. Само букви. Появяваха се на гърдите й, после изчезваха.
Карас се намръщи.
— Казахте „букви“. Не бяха ли думи?
— Не, не думи. Само веднъж или дваж буквата „М“. После „О“.
— И вие ги видяхте? — попита Карас.
— Не, казаха ми.
— Кой ви каза?
— Лекарите от болницата! — сопна се Крис. — Извинявайте. Има го записано в историята на заболяването. Истина е.
— Но и това може да е природно явление.
— Къде? В Трансилвания? — недоверчиво попита Крис.
Карас поклати глава.
— Чел съм за такива случаи в медицинската периодика и епископът може да го използва против нас. Спомням си един случай, при който затворнически психиатър разказва как негов пациент — затворник — можел да изпада в транс, и в това състояние на гърдите му се появявали знаците на зодиака. — Той посочи гърдите си. — Кожата се надигала.
— Не си падате много по чудесата, нали?
— Какво да ви кажа? Веднъж направили такъв експеримент: хипнотизирали пациент, после направили хирургични разрези на двете му ръце. Казали му, че лявата ръка ще кърви, а дясната не. Така и станало.
— Невероятно!
— Да, невероятно. Силата на ума спряла притока на кръв. Как? Кой знае? Но се случва. Както и с произволно възникващите белези — при онзи затворник, при Ригън: подсъзнанието контролира притока на кръв към кожата и я изпраща към местата, които иска да се подуят. Така възникват букви, изображения, може би дори думи. Това, разбира се, е тайнствено, но едва ли свръхестествено.
— Труден човек сте, отче.
— Не аз определям правилата.
— Но с прилагането им не си поплювате.
Карас замислено наведе глава и докосна устните си, после пак погледна Крис.
— Ще се опитам да ви обясня — бавно започна той. — Църквата — не аз, църквата — веднъж отправила предупреждение към свещениците, които желаят да проведат екзорсизъм. Аз го прочетох снощи. То казва, че повечето хора, които се смятат за обсебени или другите ги смятат за такива, всъщност — тук цитирам дума по дума — „се нуждаят много повече от лекар, отколкото от свещеник“. Как мислите, през коя година е било издадено това предупреждение?
— През коя?
— Хиляда петстотин осемдесет и трета.
Крис го изгледа смаяно, после наведе глава и прошепна:
— Да, страхотна година е била.
Чу как свещеникът става от стола.
— Нека първо да проуча болничните документи — каза той, — а междувременно ще отнеса записите на Ригън в Института по лингвистика и езици към Джорджтаунския университет. Може би това бръщолевене все пак е някакъв език. Съмнявам се. Но е възможно. Можем да разкрием още много неща, като сравним нормалната реч на Ригън с онова, което записах днес. Ако структурата съвпада, това ще е сигурен знак, че не е обсебена.
— И после какво? — попита Крис.
Свещеникът я погледна в очите и видя вихър от тревога. Боже мой, помисли си Карас, тя се бои, че дъщеря й не е обсебена! Отново го обзе мъчителното усещане за някакъв още по-дълбок, скрит проблем.