— Виж как са го подредили. Ще останеш ли тук? А аз ще поговоря със свидетелите… да речем във втори участък на Русенлюндсгатан. Не искам да ви преча тук.
Рьон кимна.
— Чух, че тук някаква девица е поработила — рече той. — И е отнесла парички. Някой видял ли е накъде се е дянала?
— Поне от служителите никой не е видял — отговори Гюнвалд Ларсон. — Едно конте на улицата май е зърнал някаква кола, която е потеглила, но той не е обърнал внимание на номера, а и за марката не е уверен, тъй че от него няма кой знае каква полза.
— А този кой е? — Рьон погледна към убития.
— Глупак някакъв, намислил да се представя за герой, бандита да хваща. А онази, няма съмнение, взела че гръмнала от страх. Персоналът го познава, постоянен клиент. Имал е долу абонаментна касетка и само дяволът го е накарал да се изкачи точно в този момент. — Гюнвалд Ларсон погледна в бележника си. — Спортен инструктор, фамилия Гордон.
— Въобразил си е, че е Мълниеносния Гордон от комикса — каза Рьон.
Гюнвалд Ларсон го погледна насмешливо. Рьон се изчерви и побърза да смени темата.
— Нищо, ние ще намерим бандита с помощта на тази играчка.
Той посочи закрепената под тавана кинокамера.
— Ако не са забравили да я заредят и поставят на фокус — скептично рече Гюнвалд Ларсон. — И ако касиерката е натиснала копчето.
Повечето от банковите отделения сега бяха снабдени с кинокамери, които се включваха автоматически, щом дежурният касиер натиснеше с крак копчето на пода — това беше единственото, което трябваше да предприеме персоналът в случай на ограбване. От известно време въоръжените нападения зачестиха и началството се разпореди служителите да не се излагат на опасност, да не се опитват да пречат на бандитите или да ги задържат, а веднага да им дават парите. Това решение беше взето съвсем не от грижа за персонала или от други хуманни съображения, просто опитът беше показал, че в крайна сметка на банките и застрахователните дружества така беше по-изгодно, отколкото да се изплащат обезщетения на пострадалите, а понякога и пожизнени пенсии на семействата на загиналите.
Дойде съдебният лекар и Рьон отиде до колата за служебната чанта. Той работеше старомодно, но нерядко успешно. Гюнвалд Ларсон се отправи към полицейския участък на Русенлюндсгатан, като взе със себе си тримата служители и още четирима свидетели, които се съгласиха да дадат показания.
Дадоха му помещение, той съблече велурената си куртка, обвеси я на гърба на стола и започна предварителния разпит.
Показанията на банковите служители съвпадаха, но показанията на останалите се различаваха чувствително.
Първият от четиримата беше мъж на четиридесет и две години, който се е намирал на пет метра от входа на банката в един съседен вход, когато е прозвучал изстрелът. Видял как по улицата притичала млада жена с черна шапка и огледални очила. А когато след около половин минута надникнал от входа, видял как на петнадесет метра от него потеглила от място зелена лека кола, както му се сторило „Опел“. Колата изфучала към Хурнсплан и младата жена в черна шапка май седяла на задната седалка. Номерът не забелязал, а буквите като че ли били АБ.
Следващият свидетел, собственица на малък магазин до банката, стояла на вратата на дюкянчето си и изведнъж чула силно изпляскване. В първия момент й се сторило, че се е гръмнало в кухничката зад магазинчето и тя изтичала към нея, мислейки, че е избухнал газът. След като се убедила, че печката е наред, тя се върнала на вратата. Погледнала към улицата и видяла как една голяма синя кола прави завой на улицата, гумите й изсвистели. В същата минута от банката изскочила една жена и завикала, че е убит човек. Свидетелката не забелязала кой е седял в колата, номера не запомнила, от автомобилни марки не разбирала. Май че било такси.
Третият свидетел, тридесет и две годишен шлосер, даде по-подробни показания. Той не чул изстрела или по-скоро не му е обърнал внимание. Вървял по тротоара, когато от банката изскочила млада жена. Тя тръгнала бързо и, минавайки покрай него, го блъснала. Не видял лицето й. На възраст около тридесет, Носела сини панталони, синя блузка, шапка, в ръката си държала тъмна чанта. Видял как се приближила до една кола с буква А и с две тройки в номера. Колата — светлобежова, „Рено-16“. Зад волана седял слаб мъж на двадесе-двадесет и пет години. Косите му били дълги, черни и рошави, носел бяла фланелка. Втори мъж, по-възрастен, стоял до колата на тротоара. Той отворил задната врата на младата жена, след това я затворил и седнал до водача. Плещест, висок около метър и осемдесет, косата пепелява, къдрава, много пищна, лицето румено. Облечен бил в черни клош панталони и черна риза от някакъв лъскав плат. Колата потеглила към Слюсен.