Смръщи вежди и се опита да осмисли всичко, което беше станало.
Цялата история се делеше на две части. Първата от тях беше прозаична и отблъскваща.
Преди две седмици, т. е. в неделя, 18 юни един от наемателите на Бергсгатан 57 на остров Кунгсхолмен извикал полицията. Съобщението било прието в 14,19 часа, но патрулната кола с двама полицаи пристигнала на мястото едва след два часа. Наистина от полицейския участък до въпросната къща са само пет минути пеш, но забавянето се обясняваше просто. Първо, в стокхолмската полиция изобщо не стигаха хора, а освен това сега беше отпускарско време и на всичко отгоре — неделя. Най-сетне работата явно не беше толкова срочна.
Полицаите Карл Кристиансон и Кенет Квастму влезли в къщата и потърсили жената, която направила съобщението. Жената живеела на втория етаж на основния корпус на къщата. Тя съобщила, че вече няколко дни по стълбата се носи неприятна миризма, която я накарала да заподозре нещо нередно.
Двамата полицаи веднага усетили миризмата. Квастму я определил като дъх на разложено. Последвалото издирване на източника на миризмата (това го съобщаваше същият този Квастму) ги довело до вратата на апартамента на по-горния етаж. Констатирано било, че зад вратата се намира едностаен апартамент, в който от известно време живее шестдесетгодишен наемател на име Карл Едвин Свярд. Името било установено по написания на ръка надпис върху късче картон под копчето на електрическия звънец. Доколкото съществували основания да се предполага, че в квартирата може да се намира тялото на самоубиец или на умрял от естествена смърт, или на куче (пише Квастму), или пък на болен и безпомощен човек, решено било да се проникне в нея. Но електрическият звънец явно не работел, а на почукването никой не отговарял. Опитите да се намери домоуправителят, портиерът или който и да било, притежаващ втори ключ, не дали резултат. Тогава полицаите се обърнали за инструкция към началството си и получили заповед да проникнат в апартамента.
Изпратили за ключар, вследствие на което минал още час и половина. Когато ключарят дошъл, той констатирал, че вратата е заключена със секретна ключалка, която не се поддава на никакви шперцове, а цепнатина за пощенска кутия нямало. С помощта на специален инструмент успели да измъкнат ключалката, но въпреки това вратата не се отворила.
Кристиансон и Квастму, чието дежурство свършило отдавна, отново поискали инструкции и получили нареждане да разбият вратата. На въпроса няма ли на разбиването да присъствува някой от криминалната полиция, им отговорили кратко, че не са в състояние да изпратят никого.
Ключарят си отишъл, след като свършил работата си.
Квастму и Кристиансон успели едва към седем часа да извадят вратата от външните й панти, след като счупили предпазните куки. Но сега „възникнали нови препятствия“. Както по-късно се изяснило, вратата, освен ключалката се затваряла с две металически скоби и желязно резе, което влизало в рамките на вратата. Едва след един час полицаите успели да проникнат в квартирата, където царяла страшна задуха и висяла непоносима трупна миризма.
В стаята, чийто прозорец гледал към улицата, бил намерен мъртъв мъж. Той лежал по гръб на около три метра от прозореца до включена електрическа камина. Поради горещото време и топлината от камината, трупът се подул „най-малко два пъти“.
Прозорецът бил затворен с резе отвътре. Щората — спусната.
Вторият прозорец, кухненският, гледал към двора. Черчеветата му били залепени с книжна лента и било ясно, че отдавна не е отварян.
Имало малко мебели, обстановката била мизерна. Квартирата „в смисъл на таван, под, стени, тапети и мазилка“ била много запусната.
Броят на намерените битови предмети в кухнята и в спалнята — съвсем незначителен.
От намерените пенсионни документи се изяснило, че покойникът Карл Едвин Свярд, шестдесет и две годишен, бивш работник в склад, е получил пенсия по инвалидност преди шест години.
След огледа на квартирата от следователя Густавсон тялото било изпратено в съдебномедицинската амбулатория за аутопсия.
Предварителното заключение: самоубийство или смъртен случай вследствие на глад, болест или други естествени причини.
Мартин Бек прерови джобовете на сакото си с напразната надежда да открие извадените от производство цигари „Флорида“.
Вестниците не бяха писали нищо за Свярд. Твърде банална история. Стокхолм заема едно от първите места в света по броя на самоубийствата, но за това се стараят да не говорят, а когато няма друг изход, се измъкват с помощта на преправени и лъжливи статистики, позовавайки се на това, че в другите страни оперират много по-ловко със статистиките. Вярно, през последните години дори членовете на правителството не се решават да прибягват към този трик. Изглежда са разбрали, че хората вярват повече на очите си, отколкото на извъртанията на политиканите.