Хайнц фон Крамер
Заключителен доклад на тема „За необходимостта от нов човешки тип“
(Знак за почивка, кратко прекъсване, след което директното предаване продължава. Чува се раздвижване въздишане, припряно облягане назад, покашляне отпред, нещо издрънчава, блъсва се, шумоли хартия)
Многоуважаеми почетни гости, делегати от учреждения и съюзи, членове на парламента и Организационния комитет… дами и господа, уважаеми присъстващи!
В качеството си на политик, комуто е възложено да ръководи настоящите тържества, трябваше, а това е понятно, да се преборя с известни съмнения относно това дали е уместно, правилно и дори допустимо да открия този тържествен акт с един потискащ текст като току-що чутия, свидетелство на крайна нерадост, ах, какво говоря… на враждебност, би било по-правилно, документ на крайна враждебност!
В качеството си и на човек с усет към изкуството, а кой ли от нас, дами и господа, не се смята за художник в по-голяма или по-малка степен, та в качеството си и на художник трябва да призная, че разбирам шока, който всички тук явно изпитаха, нещо повече, аз самият напълно се присъединявам към него. Та кой би искал, и могъл да отрече, че по отношение на току-що чутото има какво още да се желае в художествено отношение. Що се отнася до структурата и израза, то те са по-скоро бедни, оскъдност, която издава по-малко преднамереност, отколкото неспособност, и все пак…
… все пак нашият приятел, ораторът преди мен, обогати малкото, на което е способен, изнесе го чудесно и завладяващо, създавайки от нищожното истинска стойност и доказвайки отново какъв актьор е той, несъмнено един от нашите най-големи… Да му благодарим единодушно!
(Слаби, но продължителни аплодисменти)
Нека е известно на присъстващите, че по начало съм си техник, истински научен работник, в управлението дойдох от промишления сектор и затова ръководя различни подготвителни комисии. В качеството си на научен работник, някой може да ме запита сега в какво виждам смисъла на тази встъпителна рецитация, означава ли тя нещо повече от евтино и грубо преследване на някакъв ефект, което е обичайно за това време, обзето от манията за сензации.
Нека ви кажа предварително, че виждам смисъл, извън сензационно, разбира се. Струва ми се, че той се намира по-малко в самия въпросен документ — незадоволителен не само в художествено отношение, а същевременно и твърде спорен — смисълът е повече в неговия произход и значение. Та ние не знаем към коя историческа епоха трябва да го отнесем, дали към ранната история на Земята, или към тази на някаква друга населена, вероятно много далечна чужда планета, с което биха се изяснили някои неща… В специалната наука се извършват доста спекулации в това отношение.
Многобройни и многообразни са също така и спекулациите със съдържанието, евентуалните праформи и една възможна, както се казва, изразност. При което единство има само в хипотезата, че вероятно се касае не за възпроизвеждането на действителни случаи, а за особен вид алегория.
Под алегория едни например разбират дългия и добре обмислен път на усъвършенстване и пречистване, който е необходим, за да се направят от поданиците добри войници…
(Тук-там се чува смях, леко безпокойство)
И на мен, дами и господа, и на мен, политика, такова едно тълкуване ми изглежда крайно съмнително, ако не и съвсем условно, поради една още по-съмнителна полемика…
Други пък, напротив, допускат алегории в новото изкуство, точно описание на онези менящи се състояния, които измъчват посетителите на модерни художествени галерии и концерти. Или чисто и просто в описанието на процеси в най-новите картини, в най-новата ни музика… Което отново предполага, че става дума за апокрифен текст, за фалшификация. Който обаче сериозно твърди такова нещо, на мен, художника преди всичко, а и на вас, дами и господа, едва ли ще изглежда другояче, освен като плосък и бездарен шут.
Много по-важно е предположението, свидетелстващо напълно за стремеж към истина и точен анализ, че си имаме работа с едно образно описание на някои последици от автоматизацията или организирания масов туризъм, проблеми, които преди се решаваха със сигурност, което пък от историческа гледна точка е основателно. От друга страна, налице е убеждението на някои, че алегорията трябва да се търси изцяло в живота, феномените на стареенето и смъртта, необясними и безумни както за нас, живеещите днес, така и за съвременниците от коя да е друга епоха, и по-нататък, алегорията в еволюцията на сложно устроените организми обратно към техния произход, едноклетъчния организъм, и все пак винаги метафорично, описвайки процеси в душевната област…