Морган харесваше индианките, но въпреки всичко се поколеба, когато тя се обърна и влезе в къщата на вожда, като преди това му махна, за да влезе след нея. Последва я, замислен колко похотлив и гаден е станал. Момчето все още не беше се върнало, но човек, който умее да борави така сръчно с оръжието, би трябвало да умее да се пази.
Около тази жена имаше нещо тайнствено, което Морган трябваше да разбере или дългото пътуване щеше да е за нищо. А той искаше да вникне в нея, да проникне в нея. Всички ги наричаха червенокожи, но като цяло това беше грешка. Тази красавица имаше златистокафява кожа, блестяща на слънцето. Под дългата пола, която почти докосваше земята, той знаеше, че се крият дълги мускулести крака. Това, за което си мислеше, беше лудост, но сега не можеше да направи нищо против него. Трябваше да си мисли за нея като за враг, който е опасен, но сега вече не му пукаше за това. Та това си беше като сън: да откриеш жена в изоставена мисия, и то жена като нея. В това диво място тя се държеше толкова предизвикателно, че той вече беше готов да я изнасили отзад, ако все пак реши да не му даде. Груб фермер напада невинна индианска девица. Не мислеше, че ще е точно това.
Но защо тя си го търсеше — не можеше да си обясни. Що се отнася до репортерката, тя просто е искала малко игри, въпреки че се чудеше защо ли трябва да се ограничава в това. Но даже и в една мисия трябва да има достатъчно много младежи, които са готови да й дадат това, което сега тя си търсеше. А и кой може да й устои? Каквото и да е, на Морган вече не му пукаше. Предвид всички обстоятелства едно хубаво чукане с нея нямаше да е грешка точно сега. Детективска работа, опита се да си внуши той, това си е част от работата.
Нямаше къде да се легне, освен на земята, но и това беше добре, тъй като къщата на стария вожд беше чиста и единствената миризма беше на пушек. След като влезе вътре, тя не му каза нищо. Явно нямаше намерение да го убие, защото, ако възнамеряваше това, досега да беше го сторила с голи ръце. А и наблизо нямаше никакво оръжие. Знаеше само, беше че първо смята да я начука, а след това ще й задава въпроси. Знаеше, че старият му приятел, шефът на полицията в Канзас сити, Натан Бендър, бивш детектив-лейтенант, няма да одобри методите му, но какво ли пък знае Бендър за живота в Дивия Запад?
Тя веднага се изтегна на земята и той се настани до нея. Не знаеха нищо един за друг, но най-доброто сега беше да оставят нещата така, както са. По-добре да не й знае името, ако се наложи да я застреля.
За да е сигурен обаче, че самият той няма да бъде застрелян, махна колана с оръжието си и го остави далече от нея. Въобще не смятаха да махат всичките си дрехи. Той просто вдигна полата и фланелката й и пред него лъсна наполовина разголеното златистокафяво тяло. Косъмчетата на вулвата й бяха също така черни, както и косата й. Когато разтвори краката й, усети приятна миризма. Зърна срамните й устни, които блестяха, оросени вече от влагата, и той разбра, че тя е готова.
Веднага махна палтото и ризата си, но не събу панталоните. Всичко можеше да се случи тук, въпреки че нямаше представа какво може да е. Не му се искаше да се опитва да обуе панталоните си, ако се наложи да се отбранява. По същата причина не смъкна и ботушите си. Разкопча панталоните и да ги пусна до коленете. Тирантите му виснаха отстрани. Това беше доста груб начин да чукаш дама, било тя и индианка, но по-добре сигурно, отколкото да съжалява.
Тя обаче като че ли не обръщаше много внимание на това, а просто стоеше и чакаше той да й го вкара. Той се настани между прекрасните й бедра, тя му го хвана с ръка и го раздвижи няколко пъти по дължина, преди да го намокри с ръка. Прекара пръсти по влагата на вулвата си, след това го обхвана нежно и започна да го масажира с влажна ръка, което почти го накара да се изпразни на корема й. Тя явно усети, защото го стисна със сила в основата. Морган почувства слаба болка, но това явно се оказа достатъчно, защото усети, че се успокоява малко.
Индианката бавно насочи главата на пениса му и го сложи точно на цепнатината. Оттук нататък беше негов ред. Да, беше наистина хубаво. Дупето й беше на голата земя и затова тя нямаше да има възможност да го върти много-много. Понякога и това беше хубаво, но точно сега той искаше тя да е неподвижна под него. Но тя беше достатъчно силна, за да върти дупето си, въпреки че той се беше отпуснал с цялата си тежест върху нея. Въпреки че се гордееше с големината и дебелината на члена си, въпреки че когато го вкарваше в началото на всяка жена тя инстиктивно се стягаше от дебелината му, сега го вкара докрай и тя го пое без никакво затруднение, даже усети, че може би иска още. Отдръпна се и с още по-рязък тласък се вряза право в нея. Тя вече беше пъхнала леко средния си пръст в ануса му и това го караше да се чувства още по-възбуден. Не всяка жена смееше да направи това, а това наистина си беше хубаво. Харесваше жените, които правеха това, което им харесва и което ще хареса на мъжа.