— Щях. Не бях сигурен дали не е излъгала за това, че натопи Бягащия вълк? Не бях сигурен дали не е убила собственоръчно отеца. Мисля, че тя е просто една зла кучка.
Пояздиха така за известно време. Йънг се беше замислил дълбоко.
— Не хващате много вяра на жените, така ли, мистър Морган? Тази дама Йодър…
— За нея съм сгрешил. Тя ми е казала истината.
Морган си помисли, че все пак тази Лаура е прекалено смела и това може да й навреди. Ако открият какво е направила, въобще няма да се колебаят и ще я очистят. Нийл веднага ще нареди на хората си да свършат тази работа и те сигурно щяха да се заемат с удоволствие. Най-вероятно щяха да й сложат една тежест на врата и да я хвърлят в реката, така че никога повече да не се покаже.
Чудеше се какво ли я кара да рискува толкова безразсъдно живота си. Трудно беше да повярва, че е заради самите индианци. Не му направи впечатление като жена, която да е грижа за някой друг независимо то цвета на кожата. Също толкова невероятно би било да се надява да стане известна с историята на Холидей. „Северозападен вестник“ в Боис беше най-добрият вестник на тази територия. Но даже и вестник като него не би пожелал да се заеме с човек като Холидей. Така щяха сами да си плюят на бизнеса, а никой не би поел такъв риск. Веднага редакторът щеше да бъде хвърлен от прозореца.
Тикнор прекъсна мислите му.
— Знаеш ли, бих могъл да вържа тази индианка и да я закарам на генерал Хауърд.
— Още докато я закараш до Боис, тя вече ще промени историята. Но даже и да повтори дума по дума това, никой няма да й повярва. Дрик Холидей да дава безвъзмездно пушки на индианците, да не иска пари от тях! Ще е чиста загуба на време. Тя ще те забави, а и ще е опасно да е покрай теб.
Момчето се усмихна високомерно.
— Жена да е опасна?
— Ще се наложи да минеш през няколко града, за да стигнеш до Боис. След всичките тези слухове за близка война хората ще искат да знаят какво смяташ да правиш с нея. Могат да те наобиколят, да те спрат.
Вече се бяха отдалечили доста от мисията.
— Ако го направят, ще съжаляват за това — отвърна младежът. — А ако се наложи, някои от тях може и да умрат.
Морган го погледна изучаващо. Не му харесваше спокойният глас, с който говореше за такива неща.
— Пак ще ти кажа. Ако има начин, не убивай хора. Тези индианци трябваше да ги убием, иначе те щяха да ни убият и се радвам, че беше там. Ако не се беше показал навреме, вече щях да съм мъртъв.
Това беше най-добрият начин, по което можеше да му каже благодаря. Момчето още повече се изпъчи от самодоволство. Такава открита похвала направо му завъртваше главата.
— Мистър Морган — отвърна той. — За мен това беше нищо. Двамата работим доста добре, нали?
С тези думи явно искаше да каже убиваме доста добре. Но това, че му хареса първото убийство, означаваше, че за него вече няма връщане в Спейд Бит. Морган знаеше, че ако не го накара да се върне, той нямаше да живее дълго като стрелец. Каквото и да правеше, колкото и добър да беше, рано или късно щяха да го убият. Нито един стрелец след Хикок не е успял да живее дълго като такъв и най-често завършваше живота си с дупка в главата след кавга с някой все още незнаен покерджия. Но все пак не му беше баща, а и момчето вече беше голямо — можеше само да избира пътя, по който ще върви и гради живота си.
След три дена яздене стигнаха там, където се вливаха двете реки. На следващата сутрин прекосиха моста над Змийската река преди Левистон.
— Ще задържа товарния кон — каза Морган, — само ще те забавя. Имаш достатъчно много път. Ще се наложи да си вземаш по малко суха храна от всеки град, през който минаваш, Ще яздиш по Змийската река, докато стигнеш Пайет. Там има един мост. Ще тръгнеш по пътя, който следва река Пайет към Монтън. По-надолу реката ще се разклони на няколко ръкава, но пътят продължава към Боис. Генералът трябва да бъде или ще дойде в хотел „Ратдръм“. Ако го няма, ще го изчакаш.
— Ще напишете ли някакъв доклад за него?
— Не. Ти ще му разкажеш какво се е случило. Какво е казала Лаура Йодър за Холидей: че събира наемници от Сан Франциско. Какво се случи в мисията, всичко. А сега ми кажи всичко, което ще кажеш и на генерала.
Тикнор се справи добре и Морган си помисли, че пред генерала вече всичко щеше да бъде казано гладко и точно. Все още нямаше ни най-малката представа какво можеше да направи генералът с тази информация. Нямаше и съмнение, че сигурно щеше да се опита да събере хората, които са срещу Холидей и неговите опити да измести индианците от резерватите. Ако не са уплашени прекалено от Холидей, те може би щяха да дойдат на това събиране. Ако все пак се съберяха достатъчно, тогава Холидей нямаше да има голяма възможност да направи нещо срещу това. Наемниците му нямаше да се осмелят да стрелят по стотици хора, особено ако в тълпата има и жени. Каква тълпа? Генералът щеше да е щастливец, ако успее да събере и две дузини слушатели. Момчето вече беше готово да тръгва.