Барманът се усмихна.
— Мисля си, че явно вече е уморена от тази двуколка, с която обикаля. Нека да си помисля. Живее в пансиона на мисис флаглър, който е само за жени. Намира се нагоре по улица „майор Андрю Хенри“. Това е къса улица, която стига до хълма, вдясно от главната. Просто минавате покрай банката, завивате наляво и попадате точно там. Но може и да спестите време, ако попитате за нея във вестника.
— Това и ще направя. — Морган пресуши бутилката.
— Ако я видите, кажете й, че ни липсва. Ако е болна, й кажете, че й пожелавам да се оправи бързо. Това местенце не е същото, когато я няма.
Морган благодари и след това се насочи директно към пансиона. Уличката се оказа тясна и къса. Всичките къщи бяха прилепени една до друга. Левистон имаше малко пространство за жилища и Морган зърна и други подобни улички.
Откри и къщата на мисис флаглър. Висока, бяла и нова, а името й грижливо беше изписано на вратата. Под него имаше втори надпис: САМО ЗА МЛАДИ ДАМИ. До вратата имаше звънец, който звънеше, след като се натисне ключът. След малко на вратата се появи прислужничка със сива работна дреха и бяло боне на главата.
— Не прочетохте ли надписа, сър? „Само за дами“. — Акцентът й беше ирландски.
Когато се отвори вратата, отвътре замириса на пресен лак и мебел.
— Не търся стая. Бих желал да се видя с мис Йодър, ако е тук. Ние се познаваме.
Прислужницата го погледна някак странно, явно не знаеше какво да каже. Отвътре писклив старчески глас се обади треперещо:
— Какво има, Бриджит? Кой е дошъл?
— Един джентълмен пита за мис Йодър.
Мисис флаглър, жена на шестдесет, със строго лице, се появи на вратата и нареди на момичето да си гледа работата. Лицето й беше бяло и непроницаемо, но очите й гледаха нервно.
— Мис Йодър не е тук — отвърна тя.
— Ами къде е тогава? Бих искал да поговоря за бизнес с нея, законен бизнес.
— Казах ви, че не е тук.
— А аз ви попитах къде все пак е тя.
Старицата се опита да затвори вратата, но той я подпря с ботуша си. Тя не само беше нервна, а явно се страхуваше от нещо.
— Моля ви вървете си, сър. Не знам къде е. Трябва да е напуснала внезапно града. Репортерите доста често го правят.
Морган се надяваше тя да не се разпищи за помощ. Не, не се развика, но устата й трепереше.
— Няма да си тръгна, докато не ми кажете къде е Лаура Йодър. Сериозно ви говоря. Ако се е случило нещо лошо с нея, бих искал да знам какво е то. Ако трябва, ще се обърна и към закона.
— Законът! — Устата на старицата се изкриви презрително. — Много ще ви помогне законът, който и да сте.
— Казвам се Морган. Имам ранчо за коне северно оттук.
— Може би. — Мисис флаглър явно се беше посъвзела. — По-добре влезте.
Морган я последва в салон, препълнен с мебели. Портретът над камината явно беше на мъжа й. Тя се беше облякла като вдовица. Посочи му стол, който изглеждаше така, сякаш никой не беше сядал на него. След това седна на ръба на друг стол.
— Може и да сте един от тях, но вече не ми пука. Изплашена съм, но и съм уморена от този страх. Мис Йодър тръгна преди шест дена, в неделя вечерта, около девет часа. Двама мъже се появиха за нея и след няколко минути тя замина с тях.
— Изглеждаше ли така, сякаш е уплашена от тях?
— Не бих казала. Не знам. Те я изчакаха тук, в салона, докато я извикам от стаята. Говориха много малко, след това излязоха. Не съм се замисляла за това. Мис Йодър биваше посещавана по всякакво време, а и освен това единият от тях снабдява града и околните градчета с „Новините“. Казва се Оскар Нюболд и всички го познават. Груб, едър, с червена коса. Другият с него беше с овехтял костюм и смешна шапка. А и имаше увиснали мустаци.
— Взе ли мис Йодър нещо със себе си?
— Казах ви, че просто излезе навън с тези двамата. Не се в връщала в стаята. Мислите ли, че все пак се е случило нещо с нея? Когато не се върна за през нощта, на сутринта отидох във вестника. Казаха ми, че не са я виждали. Мистър Нийл обърна всичко на шега. Каза, че просто може да се е спряла на приказки с някой стар приятел. Изчаках така до следобед, след това веднага отидох при шефа на полицията. Той ми отвърна, че мис Йодър била желана от всекиго млада жена и може да е навсякъде. Каза ми, че ще подпита тук-там. И оттогава не съм го чувала. Това е всичко, което мога да ви кажа.
Морган си помисли, че най-вероятно Йодър вече беше мъртва. Не беше вероятно, а сигурно. Те нямаше просто да я накарат да напусне града. Знаела е прекалено много, за да я оставят. Тя беше смела жена, готова да поема рискове, но и честна. Явно си беше извоювала доста добро име като репортер, една от малкото жени в този труден занаят, която доминираше над мъжете.