Не бя искал законът да започне да го преследва, така че ще се опита да не използва оръжие, но ако се наложи, щеше да го използва. Нощните изстрели в град като този не бяха голяма рядкост и можеше и да има късмет да се измъкне. Но ако се наложи да застреля Нюболд и другия, доста по-трудно щеше да му е да се справи с Нийл. Веднага след като открият телата или заподозре нещо, ще изчезне. А това нямаше да е добре.
Знаеше, че генералът, далече от тук, нямаше да одобри това, което бе решил да направи. Щеше да му каже да се довери на закона. Ако все пак законът в Левистон е покварен, тогава върви до областната полиция и там разкажи всичко.
Не се наложи да се обърне, за да забележи, че Нюболд и друг мъж влизат вътре, защото точно срещу него имаше огледало. Това трябваше да е неговият човек. Беше висок, едър, с късо подстригани червени коси. Той караше вестниците с фургона, така че не носеше книжна шапка, както печатарите. Неговата беше сива, кокетна, полегнала назад. Носеше панталони и червена риза. Мъжът до него беше облечен с костюм, стар и малък. Шапката му също беше стара и овехтяла. Забеляза увисналите мустаци, които му придаваха някак тъжен израз. И той беше като този, който старицата му описа.
Морган поръча още една бира. Личеше си, че червенокосият беше доста известен сред останалите пиячи. Всеки се обръщаше с малкото му име: Оскар това, Оскар онова. Как са нещата, Оскар? Печелиш ли, Оскар? Кога ще започнеш да работиш за майора, Оскар? Една камара глупости.
Морган виждаше, че Нюболд е полупиян.
— Мои скъпи приятели — извика той, когато шегите попрестанаха. — Готов съм да изтрая един рунд на пиене, но само това. Изкарахме си доста добре седмицата, но сега вече съм финансово затруднен.
Това предизвика симпатия и единият от мъжете каза:
— Когато ги имаш, ги харчиш, Оскар. Никой не може да те вини за това.
— Благодаря ти, мистър Фитзпатрик — замаза той думите малко. Играеше игра, този трогателен червенокоско, но зелените му очи го издаваха. Колкото и да се клатеше и залиташе, наблюдателните му очи се стрелкаха насам-натам подозрително и внимателно.
Едно спокойно и жестоко копеле, помисли си Морган. Трудно беше обаче да опише приятеля му. Първото му впечатление беше за чиновник в малък хотел или амбулантен търговец. И той беше пил, но не беше пиян.
— А сега, добри хора, ако пристъпите към бара… — Нюболд хвърли няколко сребърни долара на бара, след това започна да бърка по джобовете си, надявайки се да намери още пари. Най-накрая извади от задния си джоб две двайсетачки.
— Здрасти, Гори. Все още има радост за старото момче.
Сребърните долари и част от двайсетачката платиха рунда пиене. След това двамата се настаниха на една маса и продължиха самостоятелно да пият. Червенокосият пиеше уиски с разредител бира, а приятелят му — само бира. За сметка на това пиеше доста бързо от нея. Морган постоя така на бара, докато барманът му донесе бира, съобщавайки, че това е от добрия стар Оскар, който черпи. Започна да я пие.
Никой не му обърна никакво внимание. Вътре имаше и няколко фермери и каубои. През това време вече се беше стъмнило и след малко започна да вали. Това беше добре, защото хората щяха да се изпокрият и улиците щяха да бъдат почти безлюдни. Сега точно това му трябваше — тъмнина и силен дъжд.
Постепенно времето минаваше, наближаваше полунощ и клиентите започнаха един по един да се измъкват. Преди да излязат, всички вдигаха яките си или се покриваха с палтата си, за да не ги пръска дъждът, който се очертаваше да вали така с часове. Но двамата все още стояха на масата и пиеха. Изглеждаше така, сякаш ще остане единствено той и двамата, които трябваше да убие. Това обаче нямаше да е добре, ето защо изпи бързо поредната си бира, след това излезе и ги зачака навън.
Трябваше да чака така повече от час, преди те да се появят. Нюболд вече беше много пиян и пееше някаква песен с всичка сила. Другият не правеше нищо, само вървеше несигурно до него. Така минаха покрай Морган, без даже да го забележат. Той ги пусна малко напред, преди да започне да ги следи. Даже и да се обърнеха, едва ли щяха да го забележат. Дъждът се сипеше като из ведро, а освен него и тях нямаше никой друг на улицата.