Беше достатъчно близо, за да успее да чуе какво започна да говори червенокосият, след като свърши с песента. Обръщаше се към другия с името Съли.
— Мой скъпи приятелю Съли — викаше ненужно по безлюдната улица, — имахме една седмица със здрава пиячка и не се опитвай да отричаш това. Всичко, което успяхме да опукаме, и всичко, което успяхме да изчукаме. Това си беше добра работа и ни платиха добри пари за това.
Морган наостри слух, за да успее да чуе какво му отвърна Съли, нещо подобно на:
— Не толкова силно, за бога. Да не искаш да ни заковат?
Червенокосият беше в прекалено добро настроение, за да се върже на това.
— Не се нервирай, малък нервен бръмбар такъв. Ние сме свободни и никой няма да ни търси сметка, нали ти казах. Не можем все да сме чисти. Тъкмо си мислех дали няма да има някоя друга работа, за да изкараме пари и за другата седмица.
Морган долови паниката в гласа на Съли.
— Ако продължаваш така, ще се прибера сам. Наистина, Оскар.
— Чакай! Чакай! Трябва да се изпикая. — Той разкопча панталона си и започна да пикае по стената на една сграда. — Трябва да изпразним тубата, старче. Не мога да си представя как можеш да изгълташ толкова много бира, а да пикаеш само толкова. Ах, толкова е хубаво! Винаги съм казвал, че няма нищо по-хубаво от едно пикане.
Съли го прекъсна раздразнено.
— Не бъди такъв задник, Оскар. Не можеш ли да побързаш малко, мокър съм до кости.
Нийл се извъртя и го хвана за гушата.
— Как можеш да ме наричаш задник, доведени братко. Вярно, сестра ти е мъртва, но ти все още си ми брат. Кой ти даде подслон, когато се измъкна от затвора? Кой ти отвори очите да спечелиш малко лесни пари? Аз, единствено аз. Затова затвори си плювалника. Свършихме добра работа, изкарахме добри пари и ще имаме работа за още по-добри пари. Тук винаги ще се камери такава работа.
Някъде долу под главната улица бяха доковете. Склонът до там беше направен от павета, които блестяха на дъжда. Тук-там мъждукаха газови лампи, които обаче не помагаха много. Дъждът се сипеше като из ведро. Някъде долу се виждаха и кораби, някои от които светеха слабо в дъждовната мъгла. Морган разбра, че сега патрулира нощната смяна на всеки един от корабите. След мястото, където бяха закотвени корабите, доковете продължаваха тъмни и изоставени. Тук не се виждаха никакви лампи. Приближи се с котешка походка към двамата, когато пред тях мина полицейски фургон, пренасяйки явно затворници, които си викаха нещо на непознат език. Тук моряците винаги си имаха неприятности. Веднага забави крачка, докато премине колата, след което се забърза отново.
Съли извика стреснато, когато Морган изсъска:
— Ако не правите това, което ви кажа, ще ви застрелям като кучета. Чуваш ли ме, Нюболд?
Червенокосият тромаво се извъртя, като при това движение почти не падна. Съли се разтрепера.
— Какво, по дяволите, става? — извика Нюболд. — Ти какъв си, крадец?
Морган пъхна револвера в носа на пияния.
— Ето, това съм. Тръгвайте с мен или ще ви застрелям.
Червенокосият извъртя леко глава, но не смееше да мърда много.
— Дяволите да те вземат! Всичко, което имаме, са няколко долара. Вземи ги, ако мислиш, че ще ти свършат работа. Ти беше в заведението, видях те. За какво е все пак всичко това?
Морган стоеше на дистанция от двамата. Ако се приближиш много до гърба на човек с оръжие в ръка, рискуваш да останеш без него.
— Правете каквото ви казвам. Няма да повтарям.
Знаеоле колко непредсказуеми могат да бъдат пияните. Никога не знаеш какво могат да направят. Пиян или трезвен, Съли явно не харесваше идеята да се противопостави на мъж, въоръжен с револвер. Но Нюболд можеше и да се опита, защото беше едър и як точно толкова, колкото и глупав.
— Тръгвайте, иначе ви застрелвам. Последен шанс. Ще се поразходим малко до реката спокойно и без излишен шум. Имате повече пари от това, което казвате, шибаняци такива, и ще ви накарам да ги кихнете бързо-бързо. Хайде, тръгвайте.
Тишината беше нарушена от Съли, който се опитваше да овладее паниката си.
— Хайде, Оскар, той иска само парите.
Червенокосият тръгна напред, но не изглеждаше изплашен.
— Ще съжаляваш за това, което правиш. Мислиш си, че ще можеш да ме ограбиш и да офейкаш просто така.
Това можеше да е смелост в резултат от изпития алкохол. Не беше вярно това, че внезапен шок може да накара човек да изтрезнее на мига, особено ако пък е много пиян. Можеше да опита само да накара пияния да мисли. Той все още можеше да е пиян, но разумът му се проясняваше достатъчно, за да мисли ясно. Сега явно Нюболд се чувстваше точно така и той не искаше да разбере, че това е нещо повече от обир.