Съли започна да се усуква.
— Оскар каза, че е Нийл, но мен ме нямаше там, когато са разговаряли. Аз никога не съм ходил в сградата на вестника.
— Знаеш ли кой е Дрик Холидей?
— Да, разбира се, че знам.
— Но не знаеш дали Нийл е говорил с него за жената и е наредил Нийл да се заеме с това?
— Не, не! Не знам нищо за това. Оскар ми каза, че Нийл му е наредил да убие жената. Даже не ми и каза защо е трябвало да бъде убита. Попитах го веднъж, но той не пожела да ми отговори, Оскар обичаше да е потаен. Кълна се в Господ, говоря ти това, което знам.
Вярваше му, но всичко вече започна да му дотяга. Съли отвори уста, за да каже още нещо, но той вече нямаше желание да го слуша. Удари мустакатия в главата с револвера, след това го прехвърли през терасата във водата. Чу плясъка.
Върна се на Главната улица и се огледа. Нямаше никой, или поне не видя никой. Дъждът се беше усилил още и сега усещаше, че и бельото му е подгизнало. Ботушите му джвакаха и си помисли за горещо кафе и топло легло. Почувства се добре след това убийство. Трябваше да го направи и го направи. Не се беше доверил на Лаура, но и да беше, това нямаше да помогне ни най-малко. И да беше я предупредил да внимава и да не бъде толкова дръзка, тя просто нямаше да го послуша. Тези еманципирани жени никога не вземаха съвет от когото и да е било, те просто знаеха какво трябва да правят и го правеха. Лаура искаше да се прочуе с историята за Холидей и това й коства живота.
Минаваше два сутринта, а това означаваше, че няма да намери Нийл в офиса му по никакъв начин. Но все пак си струваше да погледне. Стигна до там, без да срещне никой. Сградата беше тъмна, мъждукаха само няколко малки прозореца. Там трябваше да е печатницата и сега набираха сутрешния вестник, за да е готов навреме. Всички останали се бяха прибрали, не можеше да пипне и Нийл, но и нямаше какво да прави. Нюболд си беше странен и беше нормално да изчезне за известно време от града. Същото се отнасяше и за Сълй.
Нийл трябваше да почака. Не беше някой си, а известен човек в тукашното общество, близък приятел на властния Дрик Холидей. Утре вечерта, помисли си той, ще го направи утре вечерта.
Нямаше смисъл да се опитва да си намери стая в някой пансион по това време на нощта. Все трябва да има места, където да го приемат, но не можеше да се сети къде може да е това. Можеше да се отбие в някой хотел, но като че ли тази идея не му се нравеше много. Доброто чувство, което се беше появило, след като очисти двете гадини, сега постепенно започна да утихва и на негово място се появи отчаянието.
Беше гладен — както за храна, така и за жени. Не се беше сетил за жена, докато не се отби в малка кръчмичка, за да хапне шунка с яйца. Това заведение работеше денонощно и приютяваше моряците, които огладняваха и идваха тук, за да хапнат, а след това се връщаха в публичните домове или заведенията. Той и по-рано беше идвал тук, така че не се притесняваше много.
Но не всички клиенти бяха моряци. В единия ъгъл мъж от някакъв патрул с чисто нова синя униформа унищожаваше невероятно голямо количество храна. Пред него стояха пържола, яйца, пържени картофи, хляб, пудинг и палачинки. Явно не беше ял от доста време, защото, когато Морган влезе, му хвърли само един незаинтересуван поглед, след което продължи да се тъпчи.
Имаше и двама каубои, наполовината пияни, които стояха мълчаливо над чашите си с кафе.
Сети се, че можеше да отиде до къщата на мисис Вега, да си избере една женичка и да изкара с нея до сутринта. От момичето щеше да зависи дали ще спи или не. Момиче, което си разбираше от занаята, може да накара мъжа да се съвземе много по-бързо от няколко чаши кафе.
Мисис Вега беше закръглена мексиканка, която живееше доста по на север, имаше добра конюшня. Колкото повече си мислеше за това, толкова идеята му харесваше повече. Топло легло, хубава проститутка без задръжки. Това, което се получи между него и Лаура, беше добро, но май щеше да е по-добре, ако не се беше случило. А това, което стана с индианката, си беше само по себе си любопитен факт. Онези, които говореха срещу публичните домове и бяха за тяхното затваряне, просто не знаеха какво говорят. Ако не попаднете на лошо място, публичният дом може да се окаже отдих, спокойно местенце, където човек може да се скрие спокойно от хорските клюки. Но най-доброто беше, че вътре жените бяха от тези, които не търсеха никаква връзка и всичко с тях се считаше като част от уговорката. Цивилните жени, както ги наричаха проститутките, влизат в леглото с прекалено много емоционален багаж. И доста често, докато се занимаваш с тях, трябва да слушаш истории за жестоки или възрастни съпрузи, или пък приятели, които все още избягват женитбата. А в един публичен дом плащаш за това, което искаш. А платиш ли веднъж за някоя от жените там, тогава вече можеш да правиш с нея каквото искаш. Ще те смуче, ще го поема отзад и всичко останало.