Когато привърши яденето си, вече беше започнал да се възбужда. Къщата й беше след моста над Клиъруотър. Това беше здание на четири етажа, което в бума през 60-те беше хотел и трябва да се признае, че мисис Вега успя да я закупи само с помощта на полковник Фиск, почетен президент на местна банка и също така известен с похожденията си мъж въпреки своите години.
Морган се движеше доста бързо, но това не беше заради дъжда. Сега, когато вече беше взел решение, искаше да стигне колкото се може по-бързо. Мисис Вега обичаше да прави малки изненади за своите гости, затова ги посрещаше и докато е зает с някое от момичетата, дрехите му ще бъдат изсушени и изгладени, а ако някой иска, може да си купи пиене. Цените бяха високи, но поне не продаваше лоша бира или долнопробно уиски.
Прислужникът отвори вратата и го погледна малко неодобрително. Сигурно изглеждаше като проскубан плъх. Това заведение беше доста реномирано и елегантно и някои от мъжете тук, особено по-възрастните, идваха в лъскави возила.
Сега новият прислужник беше здрав и як, но не изглеждаше чак толкова голям главорез. Погледна внимателно Морган, чудейки се дали да го пусне.
— Да, сър, какво мога да направя за вас?
— Дъждът ме хвана.
— Виждам това, сър.
— Мисис Вега може и да не помни, но съм идвал тук и преди. Тогава на твоето място беше един друг, казваше се Джордж. Това беше преди две години.
— Джордж умря — кимна мъжът. — Искате ли да влезете, сър?
Беше приятно да се скрие от дъжда и да влезе в приятна и топла къща, която миришеше леко на парфюм. Мъжът веднага взе палтото му и каза, че ще каже на някое от момичетата да се заеме с него, за да бъде подсу-шено и изгладено.
— По-късно ще се погрижим и за останалите ви дрехи, сър, но първо трябва да се разположите удобно. Просто ги оставете на стола до вратата. Не се притеснявайте, тук е сигурно.
Той беше доста дискретен и умееше да говори и Морган се зачуди откъде ли го е намерила мисис Вега. Може да е бил някога иконом, който е инвестирал всичките си спестявания в бизнеса на мексиканката. Изглеждаше на около петдесет, но движенията му бяха бързи, като на млад човек.
Въпреки късния час мисис Вега не си беше легнала. Мъжът веднага го заведе в стаята й. Първо трябваше да се разплати, а след това да си вземе момиче, освен ако не беше в много голяма нужда. Жената беше примамлива все още, с много бижута по закръгленото си тяло. Носеше черна дреха със сребърни нишки, втъкани в нея.
— Добре дошли — каза тя. — Мисля, че ви познавам, но не сте идвали тук от доста време. Пренебрегнали сте ни, така ли? — Говореше добър английски с лек мексикански акцент. — Вашата жена за последната нощ беше Бейби, прекрасно момиче. За съжаление, тя вече не е при нас. Успя да се омъжи за много богат човек.
Морган искаше да съблече мокрите дрехи. Плати за жена, след това подаде оръжието си. Тя го закачи на една закачалка, където висяха и други револвери.
— Всичките ми момичета са прекрасни — каза тя лукаво. — Елате! В салона и ще се уверите сам.
ГЛАВА ОСМА
В тази дъждовна нощ нямаше кой знае колко „гости“ и салонът беше пълен с красиви проститутки, които чакаха някой да се появи. Точно тази част винаги го притесняваше малко, беше нещо като все едно да оглеждаш коне. В повечето места проститутките вземаха отделна комисионна за всеки мъж, с когото прекарваха, освен уговорената преди това заплата, и по този начин всички искаха да работят.
Избра си прекрасно тъмнокосо момиче, което не изглеждаше на повече от седемнадесет. Да му прости Бог, но той харесваше даже по-младите от нея. Момичетата на седемнадесет все още не се бяха отегчили от секса, освен ако не го бяха започнали на четиринадесет.
Останалите се усмихнаха при избора му, но си личеше, че не са доволни, че не е избрал някоя от тях. Имаше една мечта, особено след като се насмучеше добре с бира, че някой ден ще плати за всичките момичета наведнъж, след това ще ги вкара в някоя голяма стая с мек килим на пода, ще ги накара да се съблекат, след което ще се хвърли между тях и ще чука, смуче и хапе, докато не припадне в несвяст.
Но и сега беше доволен от избора си. Тя имаше тих, нежен глас и изглеждаше срамежлива. Това можеше и да е просто поза, защото някои от мъжете харесваха жените да се правят на девствени, но въобще не му пукаше, просто му харесваше самият секс. Плащаш на една жена, държиш се добре с нея, след което си тръгваш задоволен. Това си беше добро споразумение. Мъжът я изчукваше, а тя изкарваше пари, нямаше нищо лошо в това. Една проститутка в добър публичен дом живее много по-добър живот от една прислужница или селско момиче, което пасе по цял ден овце. Като погледна красивото лице на момичето, той мислено благодари за проститутките. Та какъв щеше да е животът без тях.