Даже и да пренебрегнеше всичко и да отидеше до Боис, за да очисти Нийл, трудно щеше да му бъде да се скрие от погледа му. А и щеше да има толкова много хора, невъзможно щеше да бъде да го убие там. Даже и да успее, цялата вина ще поеме генералът. И сега трябваше да чака — това, което най-много мразеше.
Сузи си играеше с члена му и той се обърна към нея. От друга страна пък се радваше, че няма да очисти толкова скоро Нийл. Толкова много убийства наведнъж можеха да повлияят даже и на него. А облекчение щеше да е да язди до Грейнгвил, без никой да знае за това, и да остане там за известно време. Мразеше да среща познати и странеше от тълпите, но даже и в Спейд Бит се натъкваше на нежелани срещи. Когато все пак се случваше такова нещо, след това се хвърляше на коня си и яздеше до изнемога.
Сузи продължи да си играе с члена му, докато той се втвърди. След това го дръпна така, че той да застане над нея, разтвори крака и с едно движение го вкара вътре целия. Това сигурно щеше да е последното му чукане за доста време и сега трябваше да направи всичко възможно, за да вземе най-доброто. Беше се показал като галантен, но сега вече смяташе да прави груб секс, а понякога това беше толкова приятно, колкото и нежният секс. Мъжът върху жената — толкова много можеше да се говори за това.
Ръцете й го милваха по гърба, краката, дупето и тя шепнеше тихо окуражаващи думи. От това той нямаше нужда, но все пак му беше приятно да ги чува. Хубавото при нея беше, че не използваше обикновените изрази, които бяха втора природа на повечето проститутки. Не му говореше „О, Господи. Никога не съм виждала мъж с толкова голям. Толкова е голям, че чак се страхувам. Кълна се, че ти стига чак до коляно“ или други такива глупости.
Щеше да е странно, ако все пак не ги чуваше, но той слушаше това прекалено често. Повечето мъже обичаха да ги хвалят, но той не беше от тях. Знаеше точно колко му е голям и не обръщаше толкова внимание на това. Но трябваше да си признае: беше по-добър от много други мъже.
Един последен напън го накара да проникне дълбоко в нея. Сузи се престори, че свършва, но не преигра много. Извива се задъхано за известно време под него, след това остана неподвижна със затворени очи. Морган знаеше, че вече трябва да тръгва. Навън се развиделяваше, значи беше около шест или малко след шест. Веднага след като закуси, ще поеме за Грейнгвил. Разстоянието беше голямо, но нямаше смисъл да бърза, тъй като по никакъв начин момчето не можеше да го чака там. Даже можеше и да се наложи да изчака ден-два, преди то да се върне с някакви новини от Боис.
Стана и започна да се облича, но Сузи все така лежеше в леглото.
— Мисис Вега трябва вече да е заспала, затова може и да остана тук до осем часа. Ако не ме събуди в осем, може да спя тук цял дек.
— Успех. — Морган остави десет долара на масата, след това излезе. Не искаше да оставя толкова много пари, но какво от това.
Когато слезе в салона, момичетата дремеха. Отвън дъждът вече беше спрял, но небето все още беше тъмно, като че ли всеки момент може да завали отново. Главната улица беше пуста, в далечината се мярна някаква каруца, а един от общинарите гасеше газените фенери. Градът изглеждаше сив и неприютен, сякаш никога няма да го огрее слънце. Преди време този град му харесваше много, но сега гледката не му се понрави.
Лаура Йодър винаги щеше да е лош спомен.
Отби се в денонощен ресторант, където хапна на две на три яйца и шунка и изпи три черни кафета. На едната маса спеше моряк, явно пиян. Никой не му обръщаше внимание, въпреки че хъркаше като дъскорезница. След като хапна, Морган остави парите на масата и излезе.
Трябваше отново да пресече моста, след което да тръгне по югоизточния път, който щеше да го заведе до Грейнгвил. Преди много-много години беше минавал оттук. Вече наближаваше седем часът, по пътя се виждаха каруци, а небето започна по малко да се прояснява, може и да не валеше вече.
Първият голям град на пътя му ще е Крейгмънт. Хо-лидей имаше и там търговски пункт и можеше да му хвърли по един поглед, но, както каза момчето, не може просто да влезе вътре и да започне да задава въпроси. Трябваше да купи нещо оттам, да получи визуална представа за мястото. Не беше кой знае каква идея, но все пак можеше и да се получи нещо.