Крейгмънт се намираше на около петдесет мили от Левистон и по никакъв начин нямаше да успее да измине пътя за един ден. Някъде в късния следобед стигна до тихо селце, наречено Рюбенс, където хапна сандвич с месо и изпи една бира. То се състоеше от шест къщи, магазин, заведението, в което хапна, и една баптистка църква. Месото не беше от най-пресните, но бирата ставаше. След това продължи.
Вече започваше да се здрачава. Небето отново беше станало мрачно и трябваше да се намери местенце за нощувка. Най-накрая се настани под дървения мост, който минаваше над една клисура. Под моста имаше достатъчно място както за него, така и за конете. Бързо ги напои, след това ги върза да пасат. След няколко минути отново започна да вали.
От дългия път беше изгладнял доста, но нямаше е какво да си напали огън. Имаше месо и картофи, но не можа да ги стопли, затова ги яде студени. Това, което му липсваше сега, беше една голяма чаша кафе. Според мъдрите хора хлябът беше солта на живота, но кафето си беше кафе.
Преди да легне да спи, отново повери конете, поне тук беше сухо и нямаше да го вали дъжд. Спа непробудно и се събуди чак на сутринта.
Дъждът тъкмо беше спрял. Извади няколко сухара и ги задъвка, след това пийна малко вода. Все още утрото не беше изсветляло, когато той тръгна отново.
Смяташе да стигне в Крейгмънт около обяд. Небето се очисти и слънцето започна да се показва, осветявайки подгизналата от дъжда околност и придавайки й нереална красота. В Крейгмънт трябваше да има кафе, това беше главната мисъл, която се въртеше в главата му. Постепенно слънцето започна да напича все по-силно и след час започна да прежуря. Може би отново щеше да вали следобед, това беше добре за посевите, но лично той мразеше дъжда.
Когато стигна в града, веднага се отби в най-близкото заведение, държано от някакъв мъж с дървен крак, ветеран от Гражданската война, който явно се гордееше с това, защото беше окичил цялото заведение с неща от войната. Една кавалерийска сабя, стара карабина „Спрингфийлд“, ръждясал револвер, избеляло полково знаме. Той изглеждаше добър човек, но беше пиян и Морган си помисли, че най-вероятно си е загубил крака под някоя кола на улицата, а не на война.
Пиян или не, той направи хубаво кафе, черно и силно. Предложи му да опита месото и Морган се съгласи. Порцията, която му донесе, нямаше нищо общо с представата, която той имаше за това. Месото вътре беше малко, за сметка на картофите, лука и морковите, но пък беше топло и миришеше добре. След това се постара добре и над парче ябълков пай и малко пудинг. И преди да се реши да си тръгне, изпи четири чаши кафе.
Търговският пункт на Холидей беше точно срещу заведението на стареца. През цялото време, докато обядваше, го наблюдаваше, но нямаше кой знае какво за гледане. Не изглеждаше по-различно от стотиците подобни, които се намираха в северозападната част.
Тук явно се работеше честно, въпреки че дните, когато можеше да се печели от честна търговия, май бяха попреминали. Преди време тук кипеше търговия само когато се появяваха траперите, за да продадат боброви кожи и да закупят най-необходимото за преживяването си из горите. Също от време на време се появяваше и някой с бизонска кожа. Но сега вече търговията повече вървеше в разпродажбата на одеяла, оръжия и муниции, а кожите бяха на задна позиция.
Морган влезе вътре, за да купи кутия с патрони за пушката и така да огледа обстановката. Стената срещу вратата беше отрупана с оръжия — пушки и пистолети, даже имаха и едноцевна ловджийска пушка „Уинчестър“.
Под нея имаше и малка бележка, която й даваше гаранция, и беше посочен адресът, на който може да се поръчат още такива. Но Морган беше слушал доста лоши неща за това оръжие. Тъй като затворът й беше с лостов механизъм, той понякога не можеше да възпламени барута в патроните и като цяло такава пушка не изглеждаха много приемлива идея.
В следващите два града пропусна търговските пунктове и вече почти се стъмваше, когато влезе в Грейнгвил. От главната улица наляво и надясно се отделяха по-тесни и къси улички. В града имаше две банки, три църкви и много магазини. Най-големият беше този на Якоб Стейн и синове. Търговският пункт на Холидей беше в края на града, като от двете му страни имаше достатъчно свободно място. Точно срещуположно на него от другата страна на улицата имаше малък хотел, който плачеше за боя и той, както и пунктът, изглеждаха така, сякаш стояха там, откакто градът е бил просто едно малко селище.
Повечето от магазините бяха затворени, но пред пункта все още имаше коне, а една фермерка стоеше в една каруца и зяпаше разсеяно наоколо. Въпреки това не се нави да влезе, щеше да има достатъчно време да направи това през деня. Първо трябваше да намери къде да спи и ако е рекъл Господ, да хапне нещо за вечеря.