Отиде в малкия хотел. Натисна звънчето на рецеп-цията, за да се покаже хотелиерът. Той беше дребен човечец на средна възраст, лицето му беше брадясало, а ризата му — мръсна. Копчетата му бяха разкопчани, а вратовръзката му висеше на една страна. Хотелът се нуждаеше от боя, а този — от баня, но това не му направи кой знае какво впечатление.
Разбира се, че ще намерят стая, отвърна му хотелиерът. Имат всякакви стаи — големи и малки. Морган му каза, че иска стая, която да гледа към улицата, за да влиза достатъчно светлина през нощта. Мъжът не обърна внимание на това или поне Морган така се надяваше. Имаше три свободни стаи, гледащи към улицата, и трите бяха еднакви и хотелиерът остави на него да си избере.
Накрая плати и получи ключа. Стаята беше на втория етаж, малка и прашна. Имаше малък гардероб, един стол, но никъде нямаше маса. Таблите на леглото бяха месингови, а то беше сложено в средата на стаята. Стая като стотиците други, в които беше преспивал.
Беше тъмно, единствената светлина, която идваше, беше от пункта отсреща. На ниския гардероб имаше керосинова лампа, но засега не смяташе да я пали. Прозорецът беше в окаяно състояние, первазът — напукан, но това нямаше никакво значение. Седна на стола така, че да вижда поста. Дъждът беше поизмил прозореца отвън, но отвътре беше прашен, затова го тръкна няколко пъти с ръкав, за да го поизчисти. Не знаеше какво очаква да види, но този пункт беше най-големият и тук имаше най-много оръжие. Все нещо трябваше да се случи.
Нямаше начин да се разбере дали Холидей наистина проявява интерес за тези търговски пунктове, които баща му беше създал преди време. Имаше си бизнеси, от които печелеше доста повече, и може би за всичко това се грижеше някой мениджър, а не самият той. Това, което трябваше да прави, е да седи и гледа, докато не се случи нещо. В противен случай щеше да дочака момчето.
Отгоре на прозореца имаше щора и той я спусна цялата, преди да се реши да запали лампата. След това слезе и попита мъжа на рецепцията, когото този път трябваше да събуди с повече удари по звънчето, къде може да остави конете за през нощта. Навън, зад хотела, имаше конюшня за гостите на хотела и това не струваше нищо допълнително.
— А къде мога да хапна? — попита Морган, — Градът май вече се е приготвил за сън.
Мъжът разбра.
— Е, мога да ви направя нещо или пък вие сам да си го приготвите. Кухнята е ей там отзад. Решихме да започнем да се преустройваме в хранителен магазин, защото има криза в хотелиерството.
Морган виждаше защо всъщност има криза в неговия бизнес. Беше на лошо място, но не само това беше причината. Отвън олющената боя правеше сградата да изглежда така, сякаш ще се срути всеки момент, а вътре всичко беше покрито с прах. Но този дребосък му хареса, нищо че беше отчаян от лошия бизнес.
Обясни му, че ще се справи сам, след като оправи конете.
— Вътре няма кой знае какво, но поне има съдини, домати, чушки и така нататък.
— И никакво месо?
— Сигурно се шегувате. Ако имаше, аз щях да го изям.
Първо отиде да огледа конюшните, за да се увери, че не са много мръсни, но за негов късмет поне те бяха добре. Явно дребният мъж се грижеше за тях с удоволствие. Напои конете, след това ги върза за яслите. Измъкна пушката си и на пръсти се върна в хотела, нагоре по стълбите, и я остави в стаята си. Когато слезе отново, другият го чу и извика отвътре.
— Тук вътре, влизайте.
Морган се запъти към гласа.
ГЛАВА ДЕВЕТА
След като хапна голяма порция бекон, който измъкна от багажа си, и варени картофи със салата от домати, той се качи обратно в стаята си. Изгаси лампата, вдигна щората и седна в стола. Каруцата вече я нямаше, както и конете. Когато свърши с кафето, от входа излезе един мъж, качи се на последния кон и потегли в лек тръс. Малко след това пунктът затвори.
На осветения вход се изправи тънка фигура на жена, след което се появи някакъв мъж, който спусна кепенците. Не можеше да каже на колко години беше тя, но изглеждаше млада.
Легна си в леглото и веднага заспа. Някъде към шест се събуди и първо погледна към пункта, но той все още не беше отворил. Остатъкът от кафето беше студено, но все пак ставаше за пиене.
Точно в седем часа пунктът отвори. Същият мъж вдигна кепенците и отвори двойната врата. Жената, която беше видял предната вечер, се появи след него и разтвори още по-широко вратата. Беше много млада, на около осемнадесет-деветнадесет, и изглеждаше много ядосана. Взе стария бинокъл, за да може да я разгледа по-добре.