По едно време момичето застана на вратата и постоя там за момент, като присви очи срещу слънцето, след ко-ето отново се мушна вътре. Дали го беше зърнала? Не мислеше. Столът беше доста назад от прозореца и надали щеше да го забележи.
Така минаха два часа, вече беше десет часът и той реши да пообиколи наоколо. Грейнгвил беше достатъчно голям град и никой не му обръщаше внимание. Един Помощник-шериф мина покрай него, но му хвърли един-единствен поглед, след което продължи лениво нататък. Насочи се към другия край на улицата и купи една дузи-на бира, след това тръгна обратно към хотела.
Пак чакане. Единственото свястно нещо, което предизвика вниманието му в този шибан град, беше момичето. Погледна напред, като се надяваше да я види отново пред сградата. Реши да отиде дотам, да я види отблизо, да я чуе как говори, ако въобще говореше. От всичко, Което беше видял може би говореше със селски диалект и не знае да чете и пише. Не че имаше нещо против фермерските момичета, които не се бяха научили да четат и пишат. Нямаше никакви предпочитания към жените и ако му харесваше, можеше да прекара както с прислужницата, така и с господарката. Сексът беше най-важното и всяка жена след като се съблече и вдигне краката си, загубваше положението си в обществото, независимо къде беше в обществената стълбица.
Мисълта за това момиче събуди у него тайни желания. Почти всяка сърдита жена е сексуално незадоволена. Най-лесно гневът на една жена се лекуваше в леглото и често още преди да са започнали да го правят, гневът й се стопяваше. Добрият секс ги оправяше и ако един мъж знаеше това, значи можеше да дава най-доброто на всяка жена. Морган не само искаше да успокои това момиче, Искаше да успее да направи нещо с нея.
Когато влезе в магазина, имаше само един клиент, който купуваше рибарски ботуши. Непохватен младеж на около двадесет години, той се опитваше да я склони да отиде с него на танците в събота вечер.
— И няма да можеш да дойдеш, така ли? — попита той мрачно.
— Не, наистина няма да мога. — След тези думи стовари стоката със сила на тезгяха, с което искаше да прекрати вече разговора.
Когато чу говори й, позна, че тя беше учила в училище. Говореше ясно и правилно. И преди му се беше случвало да бъде с жени като нея. Те се държаха така, сякаш ти правеха голяма услуга, като се решат да правят секс. Все едно казваха: „Можеш да ме имаш, добри ми човече, но не прекалявай с това.“
Морган не можеше да откъсне очи от нея и това като че ли я раздразни. Затова не го посрещна с учтива усмивка, а направо започна:
— Какво искате?
Помисли си, че беше доста груба и затова заслужава добър урок. И проклет да е, ако не бъде този, който да я поучи.
Брадатият, който явно седеше в съседната стая, дочу това и влезе вътре раздразнено.
— Сто пъти съм ти казвал, че не трябва да посрещаш клиентите по този начин.
Морган усети, че трябва да се застъпи.
— Няма значение, сър.
— Вижте, сър, това има значение за мен. Това е бизнес сграда и клиентите трябва да бъдат посрещани с уважение. — Брадатият се обърна към нея. — Няма да търпя повече, Мелани.
— Съжалявам, чичо Боб — каза тя, но си личеше, че ни най-малко не съжалява за това. Усмихна се кисело на Морган. — С какво мога да ви помогна, сър?
Чичо й Боб обаче не се беше успокоил.
— Така вече е по-добре, но го кажи така, сякаш наистина искаш да го направиш. Тук сме, за да обслужваме клиентите, а не за да ги гоним. Приятен ден, сър.
С тези думи брадатият излезе по своите си работи и Морган отново остана сам с лошата Мелани.
— Какво ще искате? — попита тя, като се усмихна неохотно, след това добави: — Чичо Боб е като стара леличка с брада. — Тя изръмжа тихо: — С какво мога да ви помогна, сър?
Държеше се толкова лошо, но той само каза:
— Бих искал чифт долни гащи, размер 36.
Мелани му хвърли бърз поглед.
— Ако се откажете от картофите, ще можете да влизате и в размер 34.
Гласът й беше толкова мелодичен и звучен! Женските гласове винаги го караха да се чувства добре.
— Това е през зимата — каза той. — Но до средата на лятото ще смъкна до 34, може би и до 32.
— Колко интересно — каза тя ядно.
Морган си получи стоката, но не бързаше да си тръгне.
— Някъде оттук сте, нали?
— Откъде познахте?
— Не ми трябваше много.
— А откъде сте вие? Никога не съм ви виждала насам.
— От север.
— Откъде по-точно? От Канада? Северния полюс?