Пристигнаха четвърт час преди началото. Големите двойни врати все още не бяха отворени и Гибонс нареди на единия от хората си да ги отвори. Отстрани бяха наредени дълги маси, на които имаше големи баки със студена лимонада.
Някакъв старец с чаша в ръка се провикна:
— Къде е безплатната бира, генерале?
— Опитайте с лимонада — отвърна той. — Човек се чувства по-добре от нея.
Това предизвика смях сред тълпата пред вратите. От двете улици се стичаха още хора, повечето от които жени. Май генералът все пак щеше да събере около петстотин човека. Морган забеляза, че някои го гледаха присмехулно, но у други личеше истинско любопитство.
Когато от кабриолета се показа и Мелани, между тълпата се разнесе шепот. Тези, които я познаваха, започнаха да си говорят, а тези, които не я познаваха, научиха от тях. Тя носеше малка Библия, облечена с червена кожа, и това предизвика още повече шум, отколкото самото й появяване. Морган се зачуди какво ли възнамерява да прави с тази Библия. Пуснаха хората да влизат и Морган се мушна сред тях. Запъти се към задните врати, чудейки се дали ги бяха отковали. Гибонс беше дал заповед, но не-винаги заповедите се изпълняваха. За негов късмет сега напречните дъски ги нямаше, имаше направено резе и той го изпробва. Вратата се отваряше лесно, а на задната улица нямаше никой.
Както повечето събрания и това не започна навреме. Вече минаваше три часът, но все повече хора продължаваха да се стичат и вече бяха надхвърлили петстотин. Бяха някъде около шестстотин и даже това огромно хале започна да се изпълва. Помисли си да отвори страничните врати, но след това се отказа, защото те бяха прекалено близо до подиума и всеки добър стрелец отвън можеше да застреля генерала.
На подиума имаше шест стола. Генералът, Мелани и един дребен човек, който явно беше Хейгърмен, бяха вече горе. Генералът се беше подпрял на катедрата и подреждаше речта си. Двама ветерани без пушки стояха от двете страни на платформата. Морган и момчето застанаха от дясната страна, за да могат да наблюдават тълпата.
Генералът прочисти гърлото си и тъкмо смяташе да започне, когато от задните редици се разнесе шум. В началото Морган си помисли, че явно губернаторът пристигаше, но след това видя, че този, който беше причината за шума, беше самият Холидей. Зад него вървяха Нийл и още един мъж. Тълпата се отдръпваше пред него, правеха му път с почитание. Нямаше никаква охрана, явно чакаха отвън.
Беше по-мургав от това, което помнеше за него, не изглеждаше като мелез. Той успяваше да прикрие гнева си. Някой бе изтичал да му съобщи, че там е и неговата, дъщеря. Тълпата злорадстваше. Каква трагедия! Но Холидей се спря отпред със скръстени ръце и вперен в далечината взор. Нийл беше нервен, а другият просто си държеше предницата на палтото, незаинтересован от никого.
Генералът започна да говори. Спокоен и гладък в личните разговори, той не беше надарен оратор. Гласът му беше слаб и тънък. Една след друга набелязваше точките, по които ще говори. Отзад някой извика:
— По-силно, генерале! Тук не се чува нищо.
Генералът се опита да повиши глас, но нямаше особен успех. Продължи да мънка. Като започна да разправя за войната през ’77, каза, че нез перс са започнали първи поради заплахата от загубата на земите им. Всичко това предизвика леко недоволство, но все още го оставяха да говори. Той каза, че войната през ’77 е вече минало. Въпросът беше сега, след десет години, дали искат нова война? Като гледаше право в Холидей, той започна да го обвинява в „безбожни идеи“, неговата „нехристиянска“ омраза към индианците, неговата „болна“ амбиция, които можеха да докарат в тези райони нова война. Ако започне, каза той, тази война не може да се спре или да свърши толкова бързо.
Все още гледайки в него, той го помоли да надникне в сърцето си и да открие доброто, което е останало още от дете, да събуди добротата в себе си. Предизвика го да застане веднага на трибуната и да отрече това, в което го обвинява.
— Ще се моля с теб и за теб — каза генералът.
Холидей даже и не трепна.
Генералът отпи вода от чашата, след това махна с ръка към Мелани. Тя се насочи към него, като стискаше в двете си ръце Библията, а лицето й беше безизразно. Баща й все така стоеше неподвижно, но Морган усети черната омраза, която се таи в него. Не би се изненадал, ако се опита да измъкне револвера си и да я застреля, но чакаше само това, а също и момчето. Холидей не мърдаше.
Мелани имаше силен глас и успя да грабне вниманието на всички още с първите думи.
— Казвам се Мелани Холидей и съм дъщеря ето на този човек там, Дрик Холидей. — Изведнъж тълпата млъкна. — Ще ви разкажа за баща ми, що за човек е той. — Вдигна Библията високо, след това я целуна. — Заклевам се в Библията и Всемогъщия Бог и в гроба на майка си, убитата ми майка, че всяко ужасно нещо, което ще ви разкажа, е истина.