— Прикрива бягството си с траурни тържества — заявяваше Каетани, — но все пак проклетникът си отива! Няма да мине месец, повярвайте ми, и ще се върнем в Рим!
V. ВРАТИТЕ НА КОНКЛАВА
Кардиналите са важни особи, които не могат да бъдат размесени с дребните риби от духовенството. За погребалната литургия в памет на Луи X граф дьо Поатие им отреди църквата при манастира на Грешните братя, наречена църквата на якобинците, най-хубавата, най-обширната след катедралата Сен-Жан и същевременно най-добре укрепената4.
Макар че бяха само двадесет и четирима, църквата беше пълна, тъй като всеки кардинал бе пожелал да пристигне тържествено, ескортиран от цялата си свита — капелан, секретар, ковчежник, млади духовници, непосветени в рицари благородници, прислужници, лакеи, придържащи краищата на мантията им и факлоносци. Почти петстотин души общо взето стояха между тежките бели колони.
Рядко погребална литургия е бивала изслушвана по-разсеяно. За пръв път от много месеци кардиналите, които живееха на котерии в различни резиденции, се намираха отново заедно. Някои от тях не се бяха виждали почти цели две години. Те се наблюдаваха едни други, изучаваха се, дебнеха се.
— Видяхте ли? — шепнеха помежду си. — Орсини току-що поздрави Фредол Младия… Стефанески разговаряше известно време с Мандагу. Дали ще се приближи до провансалците?… О! Дюез съвсем се е смалил. Много се е състарил…
И наистина Жак Дюез, чиято лека и скоклива походка обикновено изненадваше у човек на неговата възраст, този ден пристъпваше бавно, влачейки нозе, и отговаряше разсеяно на поздравите с уморено и отпаднало изражение.
Гучо Балиони, облечен като млад благородник, беше в свитата му. Беше уговорено, че не знае никакъв друг език освен италиански и че е дошъл направо от Сиена. „Може би щях да направя по-добре, ако бях потърсил закрилата на граф дьо Поатие. Защото днес щях да замина с него за Париж и да разбера какво става с Мари, от която нямам никаква вест от толкова дни. Докато сега тук завися за всичко от тази стара лисица; обещах, че вуйчо ми ще му отпусне заем и той няма да направи нищо за мен преди парите да пристигнат. А вуйчо ми не ми отговаря. При това казват, че в Париж имало размирици… Мари, Мари, моята хубава Мари!… Дали няма да сметне, че съм я изоставил? Може би вече ме ненавижда. Какво ли са направили с нея?“
Той си представяше Мари, затворена от братята си в Кресе или в някой манастир за разкаяни девици. „Ако мине още една седмица така, ще избягам в Париж.“
Когато стигна до мястото си, което беше сред столовете в хора, Дюез, превит надве, заоглежда дискретно съседите си и понякога обръщаше смаленото си лице към дъното на църквата. През два стола от него Франческо Каетани, с голям орлов нос на мършавото си лице и разпилени като бели пламъци коси около червената си шапчица, не скриваше радостта си. Погледите му, които се местеха от катафалката върху хората от свитата му, бяха победоносни. „Виждате ли, монсеньори — сякаш казваше той на всички около себе си, — какво става, когато си навлечеш гнева на фамилията Каетани, която е била могъща още по времето на Юлий Цезар. Небето се грижи за отмъщението ни.“
Двамата Колона, с тежки кръгли брадички, разделени от вертикална трапчинка по средата и напомнящи двама воини, предрешени като прелати, го измерваха от глава о пети с явна враждебност.
В нареждането си за тържествената литургия граф дьо Поатие не беше се скъпил за броя на псалтите. Те бяха най-малко сто, подсилени от гласа на органа, чието духало се поддържаше от четирима мъжаги. Гръмогласна, царствена музика се възнасяше под сводовете, насищаше въздуха с вибрации, обгръщаше плътно тълпата. Дребните духовници можеха безнаказано да бъбрят помежду си, а младите благородници да се подиграват с господарите си. Невъзможно беше да чуеш какво се казва на три крачки от теб, а още по-малко — какво става при вратите.
Службата завърши. Органът и псалтите млъкнаха, крилата на голямата врата се разтвориха. Но нито лъч светлина не проникна в църквата. За миг всички се стъписаха, стори им се, че някакво чудо бе затъмнило по време на литургията слънцето. После кардиналите разбраха и се чуха яростни крясъци.
Прясно изградена стена задръстваше централния вход.
Граф дьо Поатие бе заповядал да зазидат всички изходи по време на службата. Кардиналите бяха пленени.
Същинска паника обзе присъствуващите. Прелати, каноници, свещеници, прислужници, забравили достойнство или почит, се смесиха, заблъскаха, затичаха напред-назад като уловени в капан плъхове. Младите благородници, изкачили се на раменете на другарите си, надничаха през витражите и осведомяваха другите:
4
Братята молители или доминиканците били наричани също яковити по името на църквата св. Яков (Сен-Жак) в Париж, която им била дадена и около която установили своята община.
Лионският манастир, в който се състоял конклавът през 1316 г., бил изграден през 1236 г. върху земите зад дома на тамплиерите. Всички сгради на манастира се простирали от сегашния площад на яковитите до площада Белкур.