— Уви — отвърна Мил дьо Ноайе, — накарах вече да се поровят, защото и на мен ми дойде същата идея, само че нищо не намират.
— Нека потърсят по-внимателно! Възложете тази грижа на приятелите си, учените от Университета и от съда. Ако си дадат малко труд, тези хора са в състояние да изнамерят обичай за всичко и в какъвто си искат смисъл. Ще стигнат чак до Хлодвиг, за да докажат, че трябва да ви разцепят главата, да ви опекат краката или да ви отрежат най-ценното.
— Вярно е, че не накарах да търсят толкова надалеч. Имах пред вид само обичаите, установени от Юг насам — призна Мил. — Би трябвало да се проучат и по-старите. Само че нямаме време до петък.
Присвил клепачите си на костенурка, настояващ на своето, конетабълът заклати четвъртитата си брадичка:
— В същност би било безумие да оставим момиче да се качи на трона. Представяте ли си дама или госпожичка, командуваща армии, след като всеки месец ще бъде „нечиста“, а всяка година — бременна? Или да се справя с васалите, след като не може да овладее собствения си нагон? А, не, лично аз не си представям това и тутакси бих върнал сабята си. Пак ви казвам, монсеньори, Франция е много доблестно кралство, за да попадне в женски ръце и да бъде управлявано от жена. На герба ни не стои хурка!
Заключителната сентенция направи силно впечатление на духовете.
Филип дьо Поатие предложи една доста замъглена редакция, съгласно която решението се отлагаше за по-късно.
Ако предположат, че кралица Клеманс роди дъщеря, Филип ще остане регент до пълнолетието на по-голямата си племенница, Жана. Чак тогава ще се уреди въпросът за наследството, било в полза и на двете принцеси, като едната вземе Франция, другата — Навара, било в полза само на едната, която ще обедини и двете кралства, било в ущърб и на двете, ако се откажат от правата си или ако камарата на перовете, свикана, за да разгледа въпроса, сметне, че жена не може да управлява френското кралство. В такъв случай короната ще се падне на най-близкия роднина на последния крал по мъжка линия… тоест на Филип. Така се поставяше за първи път официално кандидатурата на Филип, но с толкова предварителни уговорки, че изглеждаше като компромисно или арбитражно решение.
Този устав, връчен поотделно на най-влиятелните барони, настроени благоприятно към Филип, бе одобрен от тях.
Единствена Мао, макар доста необяснимо, изказа известни задръжки спрямо този документ, който предвиждаше изкачването на зет й и дъщеря й до френския трон. Нещо във формулировката не й допадаше.
— Не бихте ли могли да кажете просто: „Ако двете дъщери се откажат…“, без да поставяте условието перовете да решат дали трябва да управлява жена?
— Е, майко — отговори й Филип, — та иначе те не биха се отказали! Перовете, сред които сте и самата вие, са единственото компетентно събрание. Та нали отначало те са избирали краля както кардиналите избират папата или князете — императора? Точно така нашият прадядо Юг, френският херцог, е бил избран за крал. Ако днес вече това не се прави, то е защото в продължение на триста години кралете ни винаги са имали син, който да наследи трона5.
— Та този обичай се опира на чиста случайност! — възрази Мао. — Този ваш устав, който отстранява жените от властта, ще подкрепи само пратениците на племенника ми Робер. Ще видите, че той няма да пропусне да се опита да ме лиши от графството ми.
Тя мислеше само за разприте около наследството на Артоа и пет пари не даваше за Франция.
— От кралски до феодален обичай, майко, има разлика. И вие ще запазите по-добре графството си, ако зет ви е регент или може би крал, отколкото посредством доводите на легистите.
Мао се подчини, без да бъде напълно убедена.
— Ето ти благодарността на зетьовете — каза тя малко по-късно на Беатрис д’Ирсон. — Отравяш крал, за да заемат мястото му, а те тутакси почват да вършат всичко на своя глава и не държат сметка за нищо!
— Защото, госпожо, той не знае какво точно ви дължи, нито как си е отишъл нашият господар Луи.
— И не трябва да го знае, господи? — извика Мао. — Та той бе негов брат в крайна сметка и моят Филип има необясними пристъпи на справедливост. Дръж си езика, моля ти се, дръж си езика?
През същите тези дни Шарл дьо Валоа, подпомогнат от Шарл дьо Ла Марш и от Робер д’Артоа, беше под пълна пара: разправяше наляво и надясно, че е безумие да утвърдят Филип като регент, а още повече да го посочат като евентуален наследник. Филип и тъща му имаха много неприятели. Будещата подозрения смърт на Луи X премного беше в услуга и на двамата, на намеренията им, за да не е тяхно дело. Валоа предлагаше други гаранции. Открай време съюзник на неаполския крал, никой по-добре от него не можеше да разреши проблемите относно Клеманс и Анжуйската династия. Тъй като бе правил услуги на римските папи, той бе залазил доверието на италианските кардинали, без които, както се виждаше вече, нямаше да бъде избран папа, въпреки недопустимите способи да се зазижда конклав в църква. Бившите тамплиери си спомняха, че Валоа никога не бе одобрил премахването на ордена им. И фламандците не криеха, че биха предпочели да преговарят с него.
5
Обикновено забравят първоначално изборния характер на монархията на Капетите, който е предшествувал наследствения й характер или най-малкото е съществувал успоредно с него.
При внезапната смърт на последния представител на каролингите, Луи Безделния, умрял едва двадесетгодишен, след като царувал само няколко месеца, с избор бил определен за крал Юг Капе, френски херцог и син на Юг Велики.
Юг Капет тутакси приобщил към трона сина си Робер II, като накарал да го изберат за негов наследник и да го коррнясат същата година, когато бил коронясан самият той. Така станало и при кралете след него. Щом първородният кралски син бил определен за евентуален наследник, перовете трябвало да ратифицират избора му и новоизбраният бил коронясван още докато баща му бил жив.
Филип Август пръв скъсва с традицията на предварителното избиране на наследник. Той не ценял особено възможностите на сина си и навярно не искал да управлява заедно с него. Луи VIII взел короната след смъртта на Филип Август на 14 юли 1223 г. също както би наследил феодално владение. Именно на тази дата френската монархия става действително наследствена монархия.