Когато Филип узна за тази кампания, той нареди на привържениците си да разгласят в отговор, че наистина е удивително чичото на краля да се опира на чуждите дворове или даже на враговете на кралството, за да се домогне до властта; ако искат да видят папата в Рим, Франция в ръцете на Анжуйската династия, орденът Тампъл възкръснал и фламандците напълно свободни, трябва незабавно да предложат регентството на граф дьо Валоа.
Най-сетне настъпи съдбоносният петък, когато трябваше да се състои събранието. Щом се зазори, Беатрис д’Ирсон се яви в двореца и тутакси беше въведена в спалнята на граф дьо Поатие. Придворната госпожица беше леко задъхана, защото бе тичала от улица Моконсей до там. Филип вдигна глава от възглавницата.
— Момче ли е? — попита той.
— Момче, монсеньор, и много добре развито — отвърна Беатрис и кокетно сведе дългите си ресници.
Филип се облече набързо и се втурна към двореца Артоа.
— Вратите! Вратите! Вратите да останат затворени! — извика той още на входа. — Спазихте ли точно нарежданията ми? Никой ли освен Беатрис не е излизал? Нека бъде така през целия ден!
После той се затича нагоре по стълбата. Строгостта и важността, които донякъде умишлено си придаваше, го бяха напуснали.
Както бе прието в княжеските домове, „родилнята“ бе пищно украсена. Големи гоблени с ярки багри, изработени в Арас, покриваха стените от горе до долу, а подът бе осеян с цветя — перуники, рози и маргарити, — по които стъпваха. Родилката, бледа, с блеснали очи и още измъчено лице, лежеше в голямо легло с копринени завеси, завита с чаршафи, които се влачеха цял аршин по пода. В двата ъгъла на спалнята имаше две легла, също с копринени завеси, предназначени едното за положилата клетва акушерка, другото за приспивачката на бебето.
Филип се отправи към богато украсената люлка и се наведе много ниско, за да види току-що родения си син. Отвратително и все пак затрогващо, както всяко дете в първите часове на живота си, червено, сбръчкано, със залепени очи и разлигавено устенце, със съвсем рядък кичур руси косми, щръкнали на голата му глава, бебето спеше, омотано със здраво стегнати кръстосани повои.
— Ето го, значи, малкия ми Луи Филип6, когото толкова желаех и който идва толкова навреме!
Едва тогава граф дьо Поатие се приближи до жена си, целуна я по бузите и й каза с дълбока признателност:
— Безкрайно ви благодаря, миличка, безкрайно. Дарихте ме с голяма радост и тя заличава завинаги от паметта ми някогашните ни неприятности.
Жана улови тясната ръка на мъжа си, доближи я до устните си и я плъзна по лицето си.
— Бог ни благослови, Филип. Бог благослови деня, в който отново се събрахме през есента — прошепна тя.
Не беше свалила още кораловата огърлица от шията си.
Графиня Мао, запретнала ръкави над обраслите си с косми ръце, присъствуваше победоносно на тази сцена. Тя потупа енергично корема си.
— Е, не ви ли казвах, синко? — възкликна тя. — Бива си ги утробите на Артоа и Бургундия!
Филип се върна при люлката.
— Не можете ли да го разповиете, за да го видя по-добре?
— Не е за препоръчване, монсеньор — обади се акушерката. — Детските крачета са много крехки и трябва да останат стегнати колкото може по-дълго, за да заякнат и да не се изкривят. Но бъдете спокоен, монсеньор, много внимателно го разтрихме със сол и мед и го поръсихме със счуканй рози, за да махнем лепкавата течност, намазахме с мед цялата му уста отвътре, за да му е сладко и да има апетит. Бъдете сигурен, че добре сме се погрижили за него.
— И за вашата Жана също, синко — добави Мао. — Накарах да намажат корема й с един чудесен мехлем, примесен със заешка тор по рецептата на метр Арно, за да се свие.
— Но, майко — обади се родилката, — аз мислех, че тази рецепта е за безплодните жени.
— Ами! Заешкият тор се използва за всичко! — отвърна графинята.
Филип не можеше да се налюбува на наследника си.
— Не намирате ли, че прилича много на баща ми? Има същото високо чело.
— Може би — каза Мао. — Аз пък в същност откривам в него чертите на добрия ми покоен Отон. Нека има душевната и телесна сила на тях двамата, това му пожелавам!
6
В изследванията на родословието на френските крале често се дава името Луи на сина на Филип V, роден през юли 1316 г. Но в отчетите на Жофроа дьо Фльори, ковчежник на Филип Дългия, отчети, които Жофроа почва да води същата година (той поема длъжността си на 12 юли), детето е споменато под името Филип.
Други изследователи на френското родословно дърво споменават за двама синове на Филип V, единият от които се родил през 1315 г., което ще рече, че той бил заченат, докато Жана Бургундска била затворена в Дурдан. Това изглежда доста невероятно, след като се знае какви усилия е положила Мао, за да сдобри дъщеря си и зет си. Детето, плод на това сдобряване, е получило вероятно, както е изисквал обичаят тогава, поне две имена, носени често в семейството.