— Той прилича най-много на вас, Филип — каза нежно Жана.
Граф дьо Поатие се изправи гордо.
— Сега, вярвам, разбирате по-добре заповедите ми, майко, както и защо наредих да държите вратите затворени. Никой още не трябва да знае, че имам син. Защото биха казали, че съм измайсторил правилника за наследяването на престола нарочно в този дух, та да му осигуря трона след мене, ако Клеманс не роди момче. Познавам няколко души и на първо място брат си Шарл, които биха се възпротивили, ако видят надеждите си толкова скоро осуетени.
— Вярно, днес се събираме! Този малък хубостник ме накара да забравя! — извика Мао, като посочи към люлката. — Крайно време е да се наглася и да хапна нещичко, за да бъда във форма. Чувствувам се без сили, станах толкова рано. Филип, няма да имате нищо против, нали? Беатрис! Беатрис!
Тя плесна с ръце и поиска пастет от щука, варени яйца, бяло сирене с подправки, сладко от орехи, праскови и бяло вино от Шато-Шалон.
— Днес е петък, трябва да постя — каза тя.
Слънцето се показа над покривите на града и заля с лъчите си това щастливо семейство.
— Хапни си малко. Няма да ти стане тежко от пастета от щука — каза Мао на дъщеря си.
Филип стана скоро, за да даде последните си нареждания за събранието.
— Миличка, днес никой няма да ви поднесе поздравленията си — каза той на Жана, като посочи наредените в полукръг около леглото възглавници за посетителите. — Но обзалагам се, че утре тук ще има голяма навалица!
Когато се канеше да излезе, Мао го дръпна за ръкава.
— Синко, помислете малко за Бланш, която е все още в замъка Гаяр. Тя е сестра на жена ви.
— Непременно, непременно. Ще гледам да подобря участта й.
И той си тръгна със залепената на подметката му смачкана перуника.
Мао затвори вратата.
— Ей вие, приспивачките, попейте ни малко — извика тя.
X. СЪБРАНИЕТО НА ТРИТЕ ДИНАСТИИ
От своите покои кралица Клеманс чу как „най-влиятелните хора“ отиват на събранието. Шумните им гласове отекваха под сводовете на двореца и в двора.
Четиридесетдневното й затворничество, предписано от траурния ритуал, бе завършило предната вечер. В наивността си Клеманс си беше въобразила, че са насрочили нарочно събранието за тази дата, за да й дадат възможност да присъствува. Затова тя се готвеше за тържественото си появяване в обществото и като че ли си възвръщаше вкуса към живота, защото отново изпитваше любопитство и дори нетърпение. Но в последната минута лекарски консилиум, в който участвуваха личните лекари на граф дьо Поатие и графиня Мао, й забрани да се излага на умора, която би могла да й навреди в нейното състояние.
Това решение всъщност удовлетворяваше различните партии в двора, защото никой не бе загрижен да защити правата на Клеманс за регентството. А при това, щом се ровеха с такова настървение в старите обичаи, за да издирят прецеденти, от които да се вдъхновят, те непременно се бяха натъкнали на Ан Киевска, вдовица на Анри I, която е разделяла с девер си Бодуен Фландърски тази функция, поради „ненакърнимото право, получено ведно с коронясването“. По-пресният пример на Бланш Кастилска не беше се още заличил от спомена им7.
Но престолонаследникът на Виеноа, зет на Клеманс и най-естествено неин вероятен защитник, се беше съюзил с Филип дьо Поатие.
Но Шарл дьо Валоа, макар да се представяше за най-искрен покровител на племенницата си, не мислеше да работи за някой друг освен за себе си.
Но Бургундският херцог Йод, дошъл, както сам казваше, за да отстои правата на племенницата си, дъщерята на Маргьорит, държеше преди всичко да бъде отстранена Клеманс.
Задържала се малко месеци на трона, преди да прояви качествата си и да упражни влияние върху бароните, хубавата анжуйка бе считана вече за оцелялата спътница на краткотрайно и смутно царуване, оказало се бедствено в много отношения.
— Не донесе щастие на кралството — казваха хората за нея.
И ако все още се съобразяваха с нея като бъдеща майка, явно й показваха, че бе престанала да съществува като кралица.
Затворена в уединеното крило на двореца, тя чу, че глъчката постепенно затихва. Започваше заседанието в залата на големия съвет и затваряха вратите.
„Боже мой, боже мой! — помисли си тя. — Да бях си останала в Неапол!“
И тя се разрида, като си спомни детството си, синьото море, гъмжащото, шумно, великодушно население, състрадателно към скръбта, нейния народ, който умееше да обича толкова красиво…
През това време Мил дьо Ноайе четеше на бароните правилника за наследяване на короната.
7
Между другото Бланш Кастилска взела властта доста трудно. Макар определена с декрет на крал Луи VIII., съпруга си, за наставница и регентка, Бланш се сблъскала с енергечната съпротива на едрите васали.
„Чуйте, сеньори барони.
Франция е съвсем изродена,
щом на жена е поверена.“ — писал Юг дьо ла Ферте.
Но Бланш Кастилска била жена с доста по-различна закалка, отколкото Клеманс Унгарска. Освен това тя била царица вече цели десет години и била родила дванадесет деца. Тя преодоляла съпротивата на бароните благодарение на подкрепата на граф Тибо дьо Шамлан, когото й приписват за любовник.