По улиците почти не се виждаха хора, излезли да приветствуват господаря Робер. Понесли щетите от грабежа, извършен предната нощ, жителите се спотайваха.
И околността на замъка не предлагаше по-весела гледка. Кралският гарнизон, избесен по зъбците на крепостните стени, започваше вече да вони на мърша. Подвижният мост пред парадния вход, носещ името „Пилешка врата“, беше спуснат. Вътрешността носеше явни следи на разорение: от мазите течеше виното от изтърбушените бъчви, мъртви птици се търкаляха кажи речи навред, от оборите долиташе злокобното мучене на неиздоените крави, а върху тухлите, с които бе застлан вътрешният двор — рядък лукс — бе записана историята на неодавнашното клане с големи локви засъхнала кръв. Жилищните постройки на владетелите на Артоа включваха петдесет апартамента. Нито един не бе пощаден от славните защитници на Робер. Всичко, което не можеше да бъде отмъкнато, за да украси съседните имения, бе изпочупено на самото място.
От параклиса беше изчезнал големият кръст от позлатено сребро, както и бюстът на Луи IX, съхраняващ част от кост и няколко косъма на светия крал. Изчезнала бе и голямата златна чаша, присвоена от Фери дьо Пикини и продадена малко по-късно от един парижки търговец. Изпарили се бяха дванадесетте тома от библиотеката. Задигната беше шахматната масичка от яспис и ахат. С роклите, пеньоарите и бельото на Мао дребните феодали се бяха снабдили с хубави подаръци за възлюбените си. Разграбили бяха дори запасите от черен пипер, джинджифил, шафран и канела от кухните9…
Стъпваха по изпотрошени чинии и разкъсани брокати. На всяка крачка — смъкнати завеси от балдахини, изпочупени мебели, скъсани гоблени. Водачите на бунта, леко смутени, придружаваха Робер в огледа му. Но при всяка нова находка исполинът избухваше в толкова буен и сърдечен смях, че те скоро се ободриха.
В залата с гербовете Мао бе поръчала да поставят изправени до стените каменните статуи на графовете и графините на Артоа от началото до нея. Всички лица си приличаха малко, но общото впечатление беше величествено.
— Тук, монсеньор — заяви Пикини, — решихме да не пипаме нищо.
— И сте сбъркали, братко — отвърна Робер, — защото забелязвам сред тези статуи поне една глава, която никак не ми се харесва. Лорме, дай един боздуган!
И като сграбчи тежкото оръжие, подадено му от прислужника, той го размаха три пъти и го стовари със страшна сила върху статуята на Мао. Тя се олюля върху цокъла си, главата се откъсна и се изтърколи върху плочите.
— Дано стане така и с живата глава, след като всички съюзници на д ’Артоа се изпикаят обилно върху нея — извика Робер.
За човек, който обича да руши, достатъчно е да започне. Железният боздуган с остри шюшве се люшкаше застрашително в ръката на исполина.
— А! Мръсна моя лельо, вие ми отнехте Артоа, защото ей този тук, който ме роди…
И Робер откъсна главата на статуята на баща си; граф Филип.
— …има глупостта да умре преди онзи там…
И той строши главата и на дядо си, граф Робер II — Да не мислите, че ще седна да живея сред тези статуи, които сте поръчали, за да си присвоявате честта, на която нямате право? Долу, долу, прадеди мои! Ще почнем всичко отначало!
Стените трепереха. Каменни отломки покриваха пода. Бароните от Артоа се бяха умълчали, сдържайки дъх пред тази буйна ярост, която далеч надхвърляше собственото им вилнеене. Как, наистина как да не се подчинят с любов на подобен предводител?
Когато завърши обезглавяването на предците си, Робер запрати боздугана през витражите на един прозорец и се протегна.
— Сега можем да си поговорим на воля… Месир, мои васали и другари, искам преди всичко във всеки град, превотство или замък, които ще освободим от игото на Мао, да се води точен списък на злодеянията й, за да мога да го изпратя на зет и месир Затворени врати… защото той затваря всичко, щом се появи някъде — градовете, конклава, държавното съкровище… на месир Късоокия, или с други думи Филип Късогледия, който се провъзгласява за регент и стана причина преди четиринадесет години да ни се отнеме това графство, та той да може да се угоява от Бургундия! Нека пукне мръсното животно, като се удуши със собствените си черва!
Дребничкият Жерар Киерез, особено вещ по съдебната процедура, който бе защитил пред кралското правосъдие каузата на бароните от Артоа, взе тогава думата и заяви:
9
Мао съставила подробен опис на кражбите и нанесените й щети в замъка Езден. Описът съдържал сто двадесет и девет точки. Тя завела дело пред Парижкия съд за възстановяване на щетите и с присъдата, издадена на 9 май 1321 г., била отчасти обезщетена.