— Не вие, Гоше, не вие, но други им дават ухо и са много доволни, че могат да ни навредят. Утре ще почнат да разправят, че аз, че вие сме замесени в тази смърт, която се опитват да изкарат подозрителна. Само че Робер направи погрешната стъпка, която, очаквах. Вижте какво е писал на графинята.
Той подаде на конетабъла копие от писмото от 22 септември и дададе:
— С това писмо той отхвърля присъдата, която съдът е издал по нареждане на баща ми през 1309 година. До този ден той само е поддържал враговете на графинята. Сега предприема бунтовно действие срещу законите на кралството. Вие ще се върнете в Артоа.
— А, не, монсеньор! — извика Гоше. — Много се опозорих там. Наложи ми се да бягам от Арас като подгонен от кучета стар глиган, без да успея дори да се изпикая. Пощадете ме и изберете друг да ръководи тази работа.
Филип сложи ръце пред устата си. „Ах, ако ти знаеше, Гоше, ако знаеше само колко ми е тежко, че те мамя! Но ако ти признаех истината, би ме презирал още повече!“ И той пое упорито:
— Ще се върнете в Артоа, Гоше, от любов към мен, защото горещо ви моля. Ще вземете със себе си вашия роднина Мил и ще отидете този път със силна войска от рицари и хора от общините, като вземете подкрепление и от Пикардия. И ще накарате Робер да се яви пред съда, за да отговаря за поведението си. Същевременно ще окажете подкрепа в пари и войници на гражданите от градовете, които са ни останали верни. А ако Робер не се подчини, ще видя как да го принудя по друг начин… Владетелят е човек като всеки друг, Гоше — продължи Филип, като го хвана за раменете. — Може да допусне грешка в началото, но още по-голяма грешка би било, ако упорствува. Кралският занаят се учи като всеки друг и явно още трябва да се уча. Простете ми, че заради мен се изложихте.
Нищо не трогва повече някой възрастен човек от признание за неопитност, направено от по-млад, особено ако младият е по-високопоставен от него. Погледът на Гоше леко се замъгли под сбръчканите му клепачи.
— А, щях да забравя — поде Филип. — Реших да бъдете опекун на бъдещото дете на коспожа Клеманс… тоест нашия крал, ако бог пожелае да бъде момче… и негов втори кръстник веднага след мен.10
— Монсеньор, монсеньор Филип… — промълви много развълнуван конетабълът.
И се хвърли в обятията на регента, сякаш сам се бе провинил.
— Колкото до кръстницата — каза Филип, — решихме с госпожа Клеманс да бъде графиня Мао, за да пресечем всички лоши слухове.
След една седмица конетабълът пое към Артоа. Както можеше да се очаква, Робер отказа да се подчини на внушението и продължи да вилнее начело на рицарските банди. Но месец октомври не се оказа благоприятен за него. Той беше неудържим воин, но не беше голям стратег. Насочваше експедициите си безредно, ту на север, ту на юг според настроението си. Ретер преди ретерите, кондотиере преди кондотиерите, той бе по-скоро създаден, за да постави войнската си сила в услуга на другиму, отколкото да заповядва на самия себе си. В графството, което смяташе за свое, той се държеше като във вражеска територия, и най-сетне водеше първобитния, опасен, необуздан живот, който му беше присърце. Наслаждаваше се на страха, който се раждаше при лоявата му, но не забелязваше ненавистта, която оставяше зад себе си. Премного обесени на клоните на дърветата, премного обезгдавени, премного живи погребани сред гръмки, жестоки смехове, премного изнасилени момичета, все още със синини по кожата от броните, премного пожари бележеха пътя му. За да внушат на децата си да бъдат послушни, майките ги плашеха, че ще повикат граф Робер, но чуеха ли че е в околностите, грабваха мигом малчуганите в полите си и хукваха към най-близката гора.
Градовете се барикадираха. Занаятчиите, поучени от примера на фламандските общини, остреха ножовете си, а кметовете установяваха връзка с емисарите на Гоше. Робер обичаше сраженията на открито. Ненавиждаше обсадната война. Ако гражданите на Сент-Омер или Кале затвореха вратите на града пред него, той повдигаше рамене и заявяваше: „Ще се върна някой друг ден и ще измрете до един!“
И отиваше да се подвизава другаде.
Само че парите се стопяваха. Валоа вече не отговаряше на исканията му и редките му писма бяха пълни само с добри чувства и съвети за благоразумие. Толомей, милият банкер Толомей, също се правеше на глух. Бил заминал. Служителите му нямали нареждания… И папата се бе намесил. Беше писал лично на Робер и на няколко барони от Артоа, за да им припомни задълженията им…
Най-сетне една сутрин в края на октомври регентът заяви пред съвета все така спокойно, както при всяко важно свое решение:
— Братовчед ни Робер от доста дълго време вече се гаври с властта ни. Щом се налага да воюваме, ще развеем орифламата на празника на Сен-Дьони, последния ден от месеца, и тъй като месир Гоше отсъствува, аз лично ще водя войнството, което ще бъде командувано от чичо ни…
10
В кралските или княжеските семейства било прието в онази епоха децата да имат няколко кръстници. Техният брой понякога стигал до осем души. Така например Шарл дьо Валоа и Гоше дьо Шатийон били и двамата кръстници на Шарл дьо ла Марш, третия син на Филип Хубави. Мао била кръстница на същия принц, както и на много други деца от кралското семейство. Така че в назначението й да бъде кръстница на посмъртно роденото дете на Луи X, нямало нищо изненадващо: ако не била избрана за кръстница, щяло, напротив, да се изтълкува като немилост.