— Монсеньор, монсеньор! — прошепна Бувил. — Съвсем не възнамерявах да ви оскърбя. Но какво ли не се говори в кралството… С една дума държа да видите сам, че изпълнявам вярно службата си и съзнавам каква чест е тя за мен.
Той не умееше да се преструва. Не можеше да не гледа крадешком Мао, като веднага свеждаше очи.
„Решително всеки ме подозира и се страхува от мен!“ — помисли си графинята.
Жана дьо Поатие се преструваше, че не забелязва нищо. Гоше дьо Шатийон, който беше съвсем непричастен към цялата тази история, строши леда, като възкликна: „Хайде, Бувил, въведете ни, ще измръзнем тук.“ Не отидоха в спалнята на кралицата. Новините, които им каза госпожа дьо Бувил, бяха много обезпокоителни: треската продължавала да измъчва болната, която се оплаквала от жестоко главоболие и час по час повръщала.
— Коремът й почна да се надува, сякаш не е раждала — обясни им госпожа дьо Бувил. — Не може да заспи, моли да спрем камбаните, които бият в ушите й; винаги ни говори, сякаш се обръща не към нас, а към баба си, Унгарската кралица, или към крал Луи. Сърцето ни се къса, като я чуваме да бълнува така, без да можем да я накараме да млъкне.
След като в продължение на цели двадесет години беше упражнявал функциите на шамбелан при Филип Хубави, Бувил имаше дълъг опит в кралските церемонии. Колко ли кръщения беше уреждал досега!
Раздадоха ритуалните предмети на присъствуващите. Бувил и двама благородници от охраната на кралицата закачиха на шиите си дълги бели кърпи, като държаха опнати напред двата им края, за да покрият купела, пълен със светена вода, празния купел и купата със солта.
Акушерката пое бялата шапчица, която щеше да се сложи на главичката на детето след помазването с миро.
После се появи дойката, носеща краля.
„О! Какво хубаво момиче!“ — помисли си конетабълът.
Госпожа дьо Бувил беше дала на Мари да облече рокля от розово кадифе с кожички около врата и китките и беше накарала младата жена продължително да повтаря жестовете, които трябваше да извърши. Бебето беше омотано в мантия, два пъти по-дълга от него самото, върху която бе закрепен воал от виолетова коприна, падащ чак до земята като шлейф.
Тръгнаха към параклиса на замъка. Най-отред вървяха щитоносци със запалени свещи. Сенешалът Жоенвил вървеше последен, той се олюляваше, макар че го крепяха. Все пак беше излязъл малко от обичайната си отнесеност, защото новороденото се наричаше Жан като него.
Гоблени покриваха стените на параклиса, а каменният бордюр на купелите беше покрит с виолетово кадифе. Встрани имаше маса, върху която бяха проснали покривка от сиви сибирски катерици, връз нея една тънка покривка, а най-отгоре копринени възглавници. Няколко мангала с разпалени въглища не бяха достатъчни, за да прогонят студената влага.
Мари сложи детето върху масата, за да го разповие. Внимаваше да не сбърка нещо. Сърцето й биеше и беше толкова развълнувана, че почти не различаваше лицата около нея. Дали тя, девойка, изгонена ог семейството си, би могла някога да си представи, че ще играе толкова важна роля при кръщаването на краля между регента на Франция и графиня Мао? Зашеметена от този обрат в съдбата си, тя сега беше изпълнена с благодарност към госпожа дьо Бувил и й бе поискала прошка за непокорството си в навечерието.
Докато развиваше пелените, тя чу, че конетабълът се осведоми за името и произхода й. Мари почувствува, че се изчервява.
Капеланът на кралицата духна четири пъти върху телцето на новороденото като над кръст, за да изгони от него демона чрез силата на светия дух. После плюна върху показалеца си и намаза със слюнка ноздрите и ушите му, за да покаже, че то не трябва да слуша гласа на дявола, нито да вдъхва изкушенията на тоя свят и на плътта. Филип и Мао повдигнаха малкия крал, единият за крачетата, другият за раменете. Регентът се взираше с късогледите си очи в мъничкото членче на детето, това розово червейче, което проваляше цялата му така веща наследствена комбинация, този смешен символ на закона на мъжете, мъничко, но непреодолимо препятствие между него и короната.
„Тъй или иначе — мислеше си Филип за собствено утешение, — ще бъда регент петнадесет години. За петнадесет години много неща могат да се случат. Дали самият аз ще бъда жив след петнадесет години? А и детето ще живее ли дотогава?“
Само че регентство не е царуване.
По време на предварителните ритуали детето бе лежало доста спокойно и дори сънливо. Гласът му се чу едва когато го потопиха изцяло в студената вода. Но тогава то изрева така силно, че едва не се задуши. Докато другите кръстници — Гоше, Жана дьо Поатие, двамата Бувил и сенешалът простираха ръце над мъничкото му голо тяло, три пъти го потопиха в купела, най-напред с глава на запад, после на север, после на юг, за да очертаят кръст11.