След Луи VIII, първият крал, който не е бил избран, докато предшественикът му е бил жив, нито един наследник на трона не се бе втурвал така бързо към Реймс. Но и църковното утвърждаване се струваше недостатъчно на Филип. Той искаше да прибави още нещо, което да въздействува по нов начин на народното съзнание.
Често бе размишлявал върху наставленията на Еджидио Колона, настойника на Филип Хубави, човека, който наистина бе формирал мисълта на Железния крал и чийто трактат за принципите на кралската власт съдържаше забележки от рода на следната:
„В абсолютен смисъл би било за предпочитане кралят да се избира. Единствено порочните апетити на хората и начинът им на действие трябва да ни накарат да предпочетем наследствеността пред избора.“
— Искам да бъда крал със съгласието на всичките ми поданици — заяви Филип Дългия — и ще се почувствувам достоен да ги управлявам само на тази цена. И тъй като някои големи ми изменят, ще дам думата на малките.
Неговият баща му бе показал вече пътя, като бе свиквал в трудните моменти на царуването си събрания, на които бяха представени всички класи, всички „съсловия“ на кралството. Той реши през седмиците след Коронясването му да бъдат свикани две подобни събрания, само че с повече представители отпреди, едното в Париж за говорещите френски, другото — в Бурж за говорещите провансалски. И пръв произнесе думата „Генерални щати“.
Легистите бяха натоварени да редактират така текста, който щеше да бъде представен за одобрение от щатите, че Филип да изглежда посочен и избран от целия народ. Отново съвсем естествено използваха доводите на конетабъла, а именно че „на герба ни не стои хурка“ и че френското кралство е много благородно, за да попадне в женски ръце. Доста необяснимо се основаха на факта, че между високоуважавания Луи Свети и Жана Наварскаса се изредили трима наследници на престола, докато между Луи Свети и Филип — само двама. Това обаче напълно основателно накара граф дьо Валоа да извика: „Защо не мен в такъв случай, между мен и Луи Свети стои само баща ми!“
Накрая съветниците в Парижкия съд, пришпорени от Мил дьо Ноайе, изровиха не особено убедително стария обичаен кодекс на франките, датиращ отпреди приемането на християнството от Хлодвиг. Този кодекс не съдържаше нищо относно предаването на кралската власт. Беше твърде недодялан сборник по гражданско и наказателно съдопроизводство и освен това неразбираем, тъй като беше на осем века. Едно кратко указание постановяваше, че наследството на поземлена собственост трябва да бъде разделено по равно между децата от мъжки пол на умрелия собственик. Това бе всичко.
Повече не бе нужно на няколкото доктори по гражданско право, за да изградят въз основа на него аргументите си. Френската корона можеше да принадлежи само на мъже, защото кралската власт предполага притежание на земи. И най-доброто доказателство, че салическият кодекс е бил прилаган от самото начало, не беше ли фактът, че досега на трона се бяха редували само мъже? По този начин Жана Наварска можеше да бъде елиминирана, без изобщо да се прибягва до обвинението, че е незаконнородена, което не можеше да се докаже. Докторите бяха майстори на мъгляви доводи. Никой не се сети да им възрази, че династията на Меровингите не води началото си от салическите франки, а от сикамбрите и бруктерите. Никой също не се заинтересува да види с очите си този прословут салически закон, всъщност измислен, на който привидно се позоваваха. Същият този закон бе широко застъпен във френската история, но преди това разори кралството, като предизвика стогодишна война.
Действително прелюбодеянието на Маргьорит Бургундска щеше да струва скъпо на Франция.
Но засега централната власт не бездействуваше. Филип вече преустройваше администрацията, викаше едри буржоа в съвета си, създаваше така наречените „рицари-придружители“, за да благодари по този начин на онези, които неуморно му бяха служили още от Лион13.
Той откупи монетния двор в Манс от Шарл дьо Валоа, а после още десетина други, пръснати из Франция. Занапред всички монети в обръщение в кралството щяха да бъдат сечени само от краля.
Като си спомни идеите на Иоан XXII, когато още беше кардинал Дюез, Филип подготви реформа на системата за наказателните глоби и канцеларските такси. Всяка събота нотариусите щяха да внасят в държавната хазна получените суми и регистрирането на различните документи щеше да става срещу такси, определени от Сметната камара. Мерките, въведени в кралските канцеларии, бяха в сила и за митниците, превотствата, градските сенешалства и за всички финансови постъпления. Произволът и злоупотребите, които се ширеха след смъртта на Железния крал, бяха сурово преследвани. Във всички обществени слоеве, в цялата държавна дейност, в съдилищата, пристанищата, пазарите и панаирите, всички почувствуваха и разбраха, че Франция е в здрави ръце… ръцете на двадесет и пет годишен мъж.
13
Рицарите придружители, създадени от Филип V в началото на царуването му, били назначавани от краля, за да го придружават и съветват. Те трябвало да го съпътствуват при пътуваъиятаму, но не всички заедно.
Между тях фигурирали близки роднини на краля, като например Шарл дьо Валоа, граф д’Еврьо, граф дьо Ла Марш, граф дьо Клермон, висши благородници като графовете Форез, Булон, Савоа, Сен-Пол, Сюли, Аркур и Коменж, висши кралски служители като конетабълът, маршалите, началникът на стрелците с арбалети, както и други някои лица, членове на тайния кралски съвет и на „управляващия съвет“, легисти, служители на държавното съкровище, буржоа, въздигнати в благородници и лични приятели на краля. Между тях се споменават имената на Мил дьо Ноайе, Жиро Гет, Ги Флоран, Гийом Флот, Гийом Куртьоз, Мартен де Есар, Ансо дьо Жоенвил.
Те били предшественици на благородниците на кралската спалня, учредени от Анри III, които запазват функциите си до Шарл X.