Тя не се бунтуваше и не богохулствуваше, просто констатираше една безмерно голяма неправда.
Чума бе отнесла баща й и майка й, когато самата тя бе едва двегодишна. Докато всички принцеси от семейството й се изпоомъжиха още преди пубертета, тя бе чакала подходящ съпруг чак до двадесет и две години. Мъжът, който се яви най-неочавано, изглеждаше най-високопоставен в света. Тя бе пристъпила замаяна, зашеметена от нереална любов към този брак с френския крал, изпълнена с най-добри намерения. Но още преди да дойде в новото си отечество, насмалко не загина от морската буря. Само няколко седмици по-късно разбра, че се бе омъжила за убиец и бе заела мястото на една удушена кралица. След десет месеца остана вдовица с дете в утробата. Отстранена веднага от властта, тя бе затворена, уж за да бъде по-защитена. Цяла седмица се бори пред прага ца смъртта, за да узнае, едва излязла от този ад, че детето й е умряло, отровено навярно както мъжът й.
— Хората в моята страна вярват в лошата съдба. Те са прави. Аз съм прокълната. Не трябва вече да предприемам каквото и да било и не трябва да вярвам в нищо, дори в бога.
Любов, милосърдие, надежда, тя беше изчерпила всичките си запаси от добродетели, които притежаваше, и вярата я напускаше в същото време.
По време на боледуването си бе изтърпяла такива мъки и така силно бе преживяла агонията си, че самият факт, че е жива, че диша с лекота, че приема храна, че спира поглед по стените, мебелите, лицата, й се струваше изненадващ и й доставяше единствените вълнения, които все още можеше да изпита полуопустошената й душа. Ведно с бавното й възстановяване и с възвръщането на легендарната й красота у кралица Клеманс започваха да се забелязват вкусове на възрастна капризна жена. Като че ли под прекрасната външност, под златните коси, благородната гръд, изваяните крайници, които с всеки ден ставаха отново съблазнителни, изведнъж бяха протекли четиридесет години. Една вдовица с пищно тяло искаше от живота последните си радости. Щеше да ги иска в продължение на единадесет години.
Непридирчива дотогава към яденето, било от религиозни задръжки, било от безразличие, тя бързо започна да проявява странни предпочитания към редки и скъпи храни. Отрупана от Луи X със скъпоценности, на които не бе обръщала особено внимание, сега лицето й се оживяваше пред касетките с бижута, тя броеше възбудено скъпоценните камъни, изчисляваше стойността им и преценяваше шлифовката и чистотата им. Внезапно решаваше да смени обковката им и водеше безкрайни разговори със златарите. Прекарваше дълги часове и с шивачките, караше да й купуват на най-високи цени ориенталски тъкани, поръчваше огромни количества парфюми.
Ако обличаше, когато излизаше от покоите си бялата вдовишка одежда, приближените й с изненада и смущение я виждаха сгушена край камината в спалнята й, под прекалено прозрачни воали.
Някогашната й щедрост бе оцеляла, само че под форма на безсмислено разхищение. Търговците се бяха сякаш наговорили, защото знаеха, че колкото и висока цена да поискат, няма да им се откаже. И прислугата стана алчна. О, безспорно, Клеманс беше много добре обслужвана! В кухните се караха кой да й занесе яденето, защото за всеки украсен десерт, мляко от лешници или наскоро изнамерената „златна вода“ — сок от нар с накиснати в него розмарин и карамфил, кралицата внезапно предлагаше цяла шепа монети.
Скоро й се дощя да й пеят или красиви уста да й декламират разкази, лирични поеми и романи.
Безразличният й поглед искаше вече да се спира само върху младежки лица. Един добре сложен странствуващ певец получи — само защото я бе забавлявал един час и очите му се бяха замъглили, когато зърна тялото й под кипърските воали, — толкова пари, че да може да пирува цял месец из кръчмите.
Бувил се тревожеше за прахосничеството и, но и той не се въздържа да го използва.
На първи януари, ден на пожелания и подаръци, макар в онази епоха годината да почваше официално на Великден, кралица Клеманс даде на Бувия бродирана торбичка с триста златни ливри. Бившият шамбелан възкликна:
— Не, ваше височество, за бога! Не съм ги заслужил!
Но не се отказва подарък на кралица, дори когато съзнаваш, че тя се разорява14.
В същия новогодишен ден Бувил бе посетен от месер Толомей. Банкерът намери, че бившият шамбелан е страшно отслабнал и побелял. Дрехите направо се въртяха около тялото му. Бузите му висяха от двете страни на лицето. В очите му се четеше тревога и той явно не беше в състояние да се съсредоточи.
14
Внезапното разточителство на кралица Клеманс след трагичното раждане, което като че ли предизвикало известно умствено разтройство, постепенно се засилвало. Папа Йоан XXII, винаги покровителствено настроен спрямо Клеманс в качеството й на Анжуйска принцеса, бил принуден още през месец май следващата година да смъмри с писмо младата вдовица и да я подкани да живее скромно, девствено и смирено, да избягва всяко излишество на трапезата си, да бъде скромна в разговора и дрехите си и да не се показва само в компания на млади хора. Същевременно той се застъпвал пред Филип V да определи издръжка на Клеманс като вдовица на крал и това не му се удало лесно.
Папата още няколко пъти писал на Клеманс, за да я посъветва да намали прекомерните си разходи и да я помоли настойчиво да уреди задълженията си, особено към банкерите Барди във Флоренция. Най-сетне през 1318 г, тя се оттегля за няколко години в манастира Сент-Мари дьо Назарет близо до Екс-ан-Прованс. Но преди да постъпи там, била принудена да заложи всичките си скъпоценнвсти, за да удовлетвори изискванията на кредиторите си.