— Моето възкачване на трона ще бъде по-радостно, ако не налагам нови данъци. Ще се справим по друг начин — каза кралят.
Точно в този момент съобщиха за граф дьо Валоа. Филип вдигна ръце към тавана.
— Ето какво забравихме в сметките си. Ще видите, Жофроа, ще видите! Този чичо ще ми струва сам по-скъпо от десет коронации. Идва да се пазари с мен. Оставете ме сам с него.
Ах, колко блестящ беше монсеньор дьо Валоа! Целият в бродерии, дантели, двойно по-обемист поради дебелите кожи, под които се виждаше обшита със скъпоценности дълга роба! Ако жителите на Реймс не знаеха, че новият владетел е млад и слаб, те биха взели този феодал за самия крал.
— Скъпи племеннико — поде той, — ето ме доста угрижен… доста угрижен за вас. Зет ви, английският крал, няма да дойде.
— Кралете отвъд Ламанш отдавна вече не присъствуват на нашите коронации, чичо — отвърна Филип.
— Вярно, само че някой техен роднина или някой висш благородник от двора, им присъствува като представител на Гийенския херцог. А Едуард не е изпратил никого. По този начин иска да заяви, че не ви признава. Фландърският граф, когото мислехте, че сте смекчили с договора от месец септември, също не е тук, нито пък Бретанският херцог.
— Зная, чичо, зная.
— Колкото до Бургундския херцог, да не говорим: сигурни бяхме, че няма да се отзове. Но затова пък майка му, леля ни Анес, пристигна преди малко в града и не вярвам да е дошла, за да ви окаже подкрепа.
— Зная, чичо, зная — повтори Филип. Непредвиденото пристигане на последната дъщеря на Луи Свети безпокоеше Филип повече, отколкото той си даваше вид. Най-напред беше помислил, че херцогиня Анес е дошла да води преговори с него. Но тя съвсем не бързаше да се яви, а и той бе решил да не прави първата крачка. „Ако народът, който ме приветствува, когато се появя, знаеше с колко враждебност и заплахи съм окръжен!“ — казваше си той.
— Така че от перовете лаици, които утре трябва да държат короната ви, засега няма нито един — поде Валоа15.
— Има, чичо, има. Забравяте графиня д’Артоа и …самия себе си.
Валоа рязко сви рамене.
— Графиня д’Артоа! — извика той. — Жена да държи короната, когато лично вие, Филип, дължите правата си именно на изключването на жените!
— Да държиш короната не значи да я сложиш на главата си — каза Филип.
— Дали наистина Мао е подпомогнала възкачването ви на трона, че я възвеличавате така? Ще дадете още повече храна на клюките, които се разнасят. Нека не се връшаме към миналото, Филип, но не беше ли редно Робер да представлява Артоа?
Филип се престори, че не е обърнал внимание на последните думи на чичо си.
— Тъй или иначе църковните перове са налице — каза той.
— Тук са, тук са… — каза Валоа, като размаха отрупаните си с пръстени пръсти. — Вече са само пет от шест. И какво мислите ще направят тези църковни перове, когато видят, че от цялото кралство се вдига само една ръка — и при това чия? — за да ви короняса?
— Но чичо, нима считате себе си за нищо?
Сега Валоа на свой ред не отговори на въпроса му.
— Брат ви също ви е сърдит — каза той.
— Защото навярно Шарл — отговори кротко Филип — още не знае, мили ми чичо, колко сговорни сме ние двамата и може би си въобразява, че ви прави услуга, като действа против мен… Но успокойте се. Съобщиха за неговото идване и той ще бъде тук утре.
— Защо не му дадете веднага перската титла? Баща ви направи това за мен, а и брат ви Луи — за вас. Така няма само аз да ви поддържам.
„Или само вие да, ми изменяте“ — поправи го мислено Филип и поде:
— За Робер или за Шарл сте дошли да пледирате, чичо, или искате да ми кажете нещо за себе си?
Валоа замълча, настани се по-удобно в креслото и се загледа в диаманта, който блестеше на показалеца му.
„Петдесет… или сто хиляди — питаше се Филип. — За другите пет пари не давам, но той ми е необходим и го знае. Ако откаже и вдигне скандал, рискувам да отложа коронясването.“
— Племеннико — каза най-после Валоа, — сам виждате, че не се цупя и дори похарчих много пари за нов костюм и прочее, за да ви почета. Но като виждам, че другите перове ги няма, мисля, че и аз трябва да се оттегля. Какво ли биха казали, ако ме видят единствен до вас? Направо, че сте ме подкупили.
— Много бих съжалявал, чичо, много бих съжалявал. Но какво искате? Не мога да ви принудя да направите нещо, което ви е неприятно. Може би е дошло време да се откажем от обичая, според който перовете трябва да подвигнат короната…
— Какво говорите, племеннико! — извика Валоа.
— …и ако е необходимо съгласие с избор — продължи Филип, — то да се иска не от шестима барони, а от народа, чичо, който доставя хора за войската и парични средства за хазната. Това именно ще бъде задачата на Щатите, които ще свикам.
15
След избора на Юг Капет шестимата най-високопоставени благородници в кралството — трима херцози и трима графове — били: Бургундският граф, Нормандският херцог, Гиенският херцог. Шампанският граф, Фландърският граф и Тулузкият граф. Те били считани перове (тоест равни) на краля. Редом с тях имало и шестима перове духовници, трима от които архиепископи-херцози и трима епископи-графове.