„Как би желал да бъде на мое място!“ — помисли си Филип. После добави високо:
— Пристигнахте, значи, мили ми братко. Благодаря ви, че сте разбрали дълга си и опровергавате злите езици, които твърдят, че няма да присъствувате на коронясването ми. Признателен съм ви. А сега изтичайте да се преоблечете, защото не можете да се появите така. Ще закъснеете.
— Братко — отвърна Шарл дьо Ла Марш, — трябва най-напред да поговоря с вас за нещо важно.
— За нещо важно или за нещо, което е важно за вас? Най-важното сега е да не караме духовенството да чака. След малко ще дойдат епископите.
— Е, добре! Ще почакат! — извика Шарл. — Всеки на свой ред намира начин да бъде изслушан от вас и да извлече изгода. Изглежда, че само за мен не държите сметка. Този път ще ме изслушате!
— Да поговорим тогава, Шарл — каза Филип и седна на ръба на леглото. — Но ви предупреждавам, че трябва да свършим бързо.
Ла Марш махна с ръка, сякаш искаше да каже: „Ще видим, ще видим!“ И посегна към един стол, като се мъчеше да се изпъчи и да вирне брадичката си.
„Горкият Щарл! — помисли си Филип. — Ето че иска да подражава на маниерите на чичо ни Валоа. Само че няма нужната тежест.“
— Филип — поде Ла Марш, — не веднъж исках от вас да ми дадете перска титла и да увеличите апанажа и дохода ми. Исках ли ви това или не?
— Алчно семейство… — измърмори Филип.
— И винаги се правехте на глух. Сега ви го казвам за последен път. Дойдох в Реймс, но няма да присъствувам след малко на коронацията ви, ако не седна на кресло на пер. В противен случай ще си замина обратно.
Филип го изгледа за миг, без да каже нищо, и под този поглед Шарл почувствува, че се смалява, стопява, че загубва всяка увереност в себе си и всякакво значение.
Някога младият принц изпитваше същото усещане за собствената си незначителност, когато застанеше пред Филип Хубави.
— Само за миг, братко — каза Филип, като стана и се приближи до Адам Ерон, който се беше отдръпнал в ъгъла на стаята.
— Адам — заповяда му той шепнешком, — върнаха ли се бароните, които отидоха да вземат свещената стъкленица с мирото от абатството Сен-Рьоми?
— Да, сир, те са вече в катедралата заедно с духовниците от абатството.
— Добре. В такъв случай вратите на града… както в Лион.
И направи три движения с ръката си, които означаваха: решетката, лостовете, ключовете.
— В деня на коронацията ли, сир? — попита смаян Ерон.
— Именно в деня на коронацията. И по-бързо.
Щом шамбеланът излезе, Филип се върна към леглото.
— И така, братко, вие искахте?
— Перството, Филип.
— Ах, да… перството. Е добре, братко, аз ще ви го дам, ще ви го дам с удоволствие, но не веднага. Защото прекалено настойчиво изявявате желанията си. Ако ви отстъпя, ще кажат, че действувам не по собствена воля, а по принуда и всеки би се сметнал в правото си да се държи като вас. Знайте между другото, че няма да има вече нови или уголемени апанажи, преди да излезе постановлението, по силата на което цялото недвижимо кралско имущество ще бъде обявено за неотчуждимо16.
— Но нали не ви е нужно перството Поатие? Защо не ми го дадете? Съгласете се, че моят дял е недостатъчен.
— Недостатъчен? — извика Филип, който най-сетне се ядоса. — Роден сте кралски син, брат сте на крал. Наистина ли смятате, че подобно положение е недостатъчно за човек с вашия мозък и вашите качества?
— Моите качества? — учуди се Шарл.
— Да, вашите лични качества, които са нищожни. Трябва наистина накрая да ви го кажа в лицето, Шарл: вие сте глупак. Винаги сте бил такъв и няма да се промените с възрастта. Още когато бяхте дете, вие изглеждахте толкова наивен на всички, толкова недоразвит умствено, че самата ни майка ви презираше, святата жена! и ви наричаше „гъсенце“. Припомнете си, Шарл: „гъсенце“. Бяхте и си останахте това. Баща ни много пъти ви викаше в своя съвет. Какво научихте там? Зяпахте мухите, докато се обсъждаха проблемите на кралството и не си спомням някога да сте казали нещо, без баща ми или месир Ангеран да повдигнат в недоумение рамене. Въобразявате ли си, че толкова много държа да ви дам по-голяма власт заради хубавата подкрепа, която ми оказвате, след като от шест месеца не преставате да съзаклятничите срещу мен? Можехте да получите всичко по друг път. Вие се смятате за силен човек и разчитате, че ще се огъна пред вас? Никой не е забравил колко жалък изглеждахте в Мобюисон, когато ревяхте: „Бланш! Бланш!“ и оплаквахте срама си пред целия двор.
— Филип! Вие ли трябвада ми казвате това? — извика Ла Марш, като се изправи с разстроено лице. — Вие ли, чиято жена…
16
Пет века по-късно, на 21 март 1817 г. речта си пред камарата на перовете във връзка с един финансов закон Шатобриан се позовал на този декрет на Филип Дългия, издаден през 1318 г. и обявязащ кралските владения за неотчуждаеми.