— Не биваше. Ще изостане прекалено много.
— Знам. Но залогът за нея е наистина голям. Не можах да я разубедя.
— Инат. Знам от кого го е наследила.
— Аз също.
Стори ми се, че забелязах усмивка зад маската.
— Може би ще стане наказателен адвокат и ще си направим семейна кантора — казах. — Холър, Холър и Огнената Маги, адвокати.
— Много смешно — каза тя. — Може би.
— Наистина ли мислиш, че ще те вземат обратно след това? Ти предаде племето, премина на тъмната страна и така нататък. Не съм сигурен, че ще ти позволят да го правиш само от време на време.
— Кой знае? И кой е казал, че искам да се връщам? Гледам Дейна в съдебната зала и се питам дали наистина искам да продължа да го правя. Не знам. След като ми взеха тежките престъпления, за да направят място за млади и амбициозни хора като нея, разбрах, че кариерата ми…, е, не е точно приключила, но е… в застой. И че вече не е толкова важна.
— О, я стига. Защита на природата? Това, което вършиш, все още е важно.
— Ако трябва да съдя още едно химическо чистене за това, че изхвърля химикали в канализацията, мисля, че ще се самоубия.
— Не се самоубивай. Стани ми партньорка.
— Много смешно.
— Не се шегувам.
— Няма начин.
Приех го като удар. Бързото ѝ „не“ ми напомни какво ни бе попречило и бе сложило край на нещата въпреки неотменимостта на дъщеря ни, която ни свързваше до живот.
— Винаги си ме мислила за непочтен заради това, което работя — казах. — Сякаш мръсотията се е просмукала някак си в мен. Не съм непочтен, Магс.
— Е, знаеш поговорката — каза тя. — С какъвто се събереш…
— Тогава какво правиш тук?
— Казах ти. Независимо какво мисля за работата ти, те познавам и знам, че не си го извършил. Не може да си го извършил. И освен това Хейли дойде при мен. Тя ме помоли да ти помогна. Не, нареди ми. Каза, че се нуждаеш от мен.
Не знаех това. Казаното за Хейли беше ново за мен и ме преряза до кокал.
— Еха — възкликнах. — Хейли не ми е казала нищо.
— Истината е, че нямаше нужда да ме моли — каза Маги. — Исках да го направя, Мики. Честно.
Последва мълчание. Кимнах в знак на благодарност. Когато вдигнах поглед, Маги махаше ластиците от ушите си и си сваляше маската.
— Да се захващаме за работа? — предложи тя. — Имаме само час.
— Разбира се — отвърнах. — Нещо за телефона на Милтън?
— Бавят се с това, но ако трябва, ще отида при съдията.
— Добре. Искам да му сритам задника.
— Ще го направим.
— И как?
Тя не носеше червило и предположих, че не е искала да си цапа маската с грим. Когато видях лицето ѝ, нещо ме прониза в гърдите. Тя бе единствената, която можеше да ми причини това. С маска или без, с грим или без, за мен бе красива.
— Предлагам да искаме всичко — каза тя. — Ще кажем на съдията да разгледа отново пускането под гаранция.
Това ме разбуди.
— Сериозно? — попитах. — Уорфийлд никога няма да се съгласи. Процесът ще свърши до края на седмицата. Тя няма да ме пусне само за да ме върне обратно, ако бъда признат за виновен. И не мисля, че искам да внасям пари само за четири или пет дни свобода.
— Знам — каза Маги. — Съдията няма да се съгласи и това е загубена кауза, но точно там е работата. Това е кауза и ще започнем седмицата с нея, а Дейна ще трябва да похаби цялата си понеделнишка сутрешна енергия за нея.
— И така ще я прекараме — казах.
— Именно. Това ще е голямо отклонение от плана ѝ за процеса.
Кимнах. Хареса ми.
— Умно — казах. — Да го направим.
— Добре — отвърна Маги. — Ще го напиша и ще го пратя на всички до шест часа. Утре ще предам и аргументацията.
Нямаше как да не се усмихна. Възхищавах се на начина, по който Маги отстояваше репутацията си от двете страни на бариерата, и то заради мен.
— Идеално — казах. — Какво ще поискаме, когато Уорфийлд отхвърли молбата ни?
— Нищо — каза тя. — Просто ще си траем.
— Добре.
Тя изглеждаше доволна, че не възразявам срещу плана ѝ.
— Е, докъде сме по всичко останало? — попитах.
— Опаризио — каза Маги. — Знае, че става нещо, и вчера е напуснал града. С кола. Сиско е пратил да го следят.
— Не ми казвай, че е напуснал щата. Вегас?
— Не, вероятно си е помислил, че там лесно ще бъде проследен. Отишъл е в Аризона. Скотсдейл. Настанил се е в местен курорт на име „Финишън“. Сиско ще отиде там утре и ще му връчи призовката.
— Ами ако знае, че няма нужда да се съобразява с призовка от друг щат? Вероятно затова е заминал.