— Нещо ми подсказва, че не е така, и е заминал, защото е усещал, че става напечено. Сто на сто знае, че има процес за убийство, за което е отговорен той. И че е най-добре да се махне, докато всичко приключи. Както и да е, Сиско казва, че ще запишат всичко на видео, ще го призоват по всички правила, напълно законно. Въпросът е в кой ден го искаш тук?
Трябваше да помислим и за това. Имахме списъка със свидетели на Дейна Бърг и по него трябваше да преценим колко време ще ѝ трябва. Вече бяхме отложили нещата в петък с Друкър, но обвинителката и без това бе бавила показанията му с надеждата да спечели уикенда. Бърг сега най-вероятно щеше да смени стратегията и да процедира с него по-бързо, като се опитва да набере инерция. В списъка ѝ бяха също така съдебният лекар, ръководителят на изследването на местопрестъплението и няколко подкрепящи свидетели.
— Мисля, че на Дейна ѝ остават най-много два дни — казах.
— И аз си мисля същото — отвърна Маги. — Значи да повикаме Опаризио в сряда?
— Да, сряда. Добре. Това означава, че ще разкажа моята версия след по-малко от седемдесет и два часа. Нямам търпение.
— Аз също.
— А другите ни свидетели готови ли са?
— До един. Пенсионерът от Агенцията за опазване на природата Арт Шулц ще пристигне в сряда сутринта. Останалите са местни. Така че всички ще са ни подръка и можеш да ги подредиш в какъвто ред решиш и както е най-добре за теб.
— Идеално.
— В зависимост от това, което получим от телефонните разпечатки, можеш да подредиш Милтън където искаш или да го запазиш за грандиозния финал. Накрая можеш да призовеш Мойра от бара и него, като два последователни завършващи удара.
Кимнах. Беше добре да подредим свидетелите така, че да можем да се справим с изненадите и неявяванията. Нищо нямаше да разстрои повече Уорфийлд, а и всеки друг съдия, от това да подготвиш съдебните заседатели и след това да не им представиш свидетел. Трябваше да избегнем това на всяка цена.
— Какъв е резервният план, ако Опаризио не се върне или прати адвоката си да протестира? — попитах.
— Мислех си за това — каза Маги. — Може би ще трябва да отидем при Уорфийлд за съдебна заповед. Тя важи и през щатските граници. Само трябва да накараме местните да го приберат.
— Това може да забави всичко с дни.
— Затова ще си изиграем картите пред Уорфийлд. Никой не иска повече от теб това да свърши. Но тя е втора в този списък и ще я накараме да види, че трябва да използва правомощията си, за да доведе Опаризио. Той е централна част от защитната ни теза. Която може да се провали, ако не го изправим пред съда.
— Е, да се надяваме, че няма да стане така.
Настъпи пауза в разговора ни и аз посочих друга трудност.
— Ами ФБР? — попитах. — Отказахме ли се от тях?
— Не, не още — каза Маги. — Говорих с някои хора там — промъкнах се в кабинета си и използвах телефона. Помага, когато на екрана се изпише номер от прокуратурата. Всъщност вдигат. Просто се опитвам да организирам неформален разговор с агент Рут.
— Малко вероятно е.
— Знам, но мисля, че ако успея да поговоря с нея, може да измисля нещо. Знам, че тя никога няма да получи разрешение да свидетелства, но ако я убедя да поседи в съдебната зала, когато дойде нашият ред, можем да я спечелим.
— За какво, да свидетелства без разрешение от Бюрото?
— Може би. Не знам.
— Това би било фантастично. Но няма начин. Напълно невъзможно е.
— Никога не се знае. Тя вече ти помогна веднъж. Може би ще го направи пак. Просто трябва да намерим начина, по който да го направи. Мисля, че може да дойде в съда, за да види какво ще изскочи за Опаризио и „Биогрийн“.
— Е, прати ѝ официална покана. Ще ѝ запазим първия ред. Но си мисля, че няма да се възползва.
Изглежда, бяхме преговорили всичко. Седмицата пред нас щеше да определи бъдещия ми живот. Чувствах се уверен с Маги до мен. Но ужасът все още си оставаше. Никога не изчезваше. Всичко можеше да се случи в съда.
Маги взе маската и сложи ластиците зад ушите си. Бяха прекалено стегнати и леко придърпваха ушите ѝ напред. В този момент видях дъщеря ни, когато бе по-малка и стърчащите уши бяха един от най-ярките ѝ отличителни белези.
— Какво? — попита Маги.
— Какво? — повторих аз.
— Защо се усмихваш?
— А, нищо. Маската ти дърпа ушите напред. Напомни ми за Хей. Помниш ли, когато казвахме, че ушите ѝ растат най-бързо?
— Помня, но после и всичко друго порасна.
Кимнах на спомена и видях как Маги скри усмивката си зад маската.
— Е — казах. — С кого излизаш сега?
— Това не е твоя работа — отвърна тя.