— Права си. Но искам да те поканя да излезем. Не искам това да се превръща в проблем.
— Наистина ли? Защо? Къде да ме поканиш?
— Следващата неделя — точно след една седмица. Ще отидем да отпразнуваме оправдателната присъда. Ще те заведа в „Моца“.
— Определено си самоуверен.
— Трябва да бъда. Това е единственият начин. Съгласна ли си?
— Ами Хейли?
— Хейли също. Цялата кантора — Холър, Холър и Огнената Маги, ще дадем нов смисъл на семейното право.
Маги се засмя.
— Добре, става.
Събра си книжата и стана. Почука на стоманената врата и се обърна пак към мен.
— Стискам палци, Мики.
— И аз.
Вратата се отвори и надзирател, този път без маска, я изгледа как излиза. След като вратата се затвори, осъзнах, че се влюбвам в бившата си жена.
43.
Понеделник, 24 февруари
Когато Маги дойде, вече бях седнал на масата на защитата. Тя сложи няколко страници от вестник „Таймс“ пред мен и седна.
— Предполагам, че не си чел вестника.
— Не съм — отвърнах. — Поръчах да ми го носят всяка сутрин със закуската, но така и не идва.
Тя почука с пръст по статия в долната част на страницата. Заглавието казваше всичко: „Шериф: Затворник е действал сам при нападението на Адвоката с линкълна“.
Започнах да преглеждам дописката, но Маги ми я обобщи.
— Пише, че Мейсън Мадокс е действал напълно сам, когато се е опитал да те убие. Никой не му го е поръчал и администрацията на шерифа излиза чиста като сълза, след като е разследвала сама себе си.
Спрях да чета и хвърлих вестника на масата.
— Глупости — казах. — Тогава защо го е направил?
— В статията пише, че казал на разследващите, че те е объркал с друг затворник, с когото имал вражда — отвърна Маги.
— Е, както казах…
— Глупости.
— Пак ще ги съдя, когато изляза оттук.
— Така те искам.
Заключението на разследването не ме изненада, но ме накара да се почувствам по-уязвим. Ако нападението на Мадокс бе отмъщение на надзирателите от затвора, нищо нямаше да ги спре да опитат отново. Първият им опит бе изпран, същото щеше да стане и с втория.
Нямах много време да разсъждавам върху това. Съдия Уорфийлд скоро седна на мястото си, а съдебните заседатели останаха в стаята си, докато течеше изслушването по открития в петък проблем с несподеленото доказателство. Огнената Маги представи силни аргументи за пускане под гаранция като санкция срещу прокуратурата, но това не мина и на Дейна Бърг дори не ѝ се наложи да отговаря. Уорфийлд просто отхвърли молбата ѝ с едно просто: „Няма да стане“.
След това съдията попита дали защитата иска да наложи други санкции. Маги отказа и проблемът остана отворен, което означаваше, че можеше да влезе в играта и да даде на защитата предимство при колебание в отсъждането от страна на съдията. Надявах се, че съдията ще си спомни ненаказаното нарушение на прокуратурата при споделянето на доказателствата и това ще наклони везните в наша полза.
Детектив Кент Друкър се върна на свидетелската скамейка и обвинението продължи оттам, където бе принудено да спре в петък. Както и очаквах, Бърг съкрати въпросите си и увеличи скоростта, като използва сутрешното заседание да препита Друкър за изследването на местопрестъплението. Това включваше обиск в дома ми, довел до откриването на кръв и куршум в пода на гаража ми.
За мен това бе най-уличаващото доказателство в цялото дело, както и най-озадачаващото. За да повярват, че съм невинен, трябваше да бъдат убедени, че съм спал по време на убийството, което се е случило на долния етаж под спалнята ми и след това, без да знам, съм шофирал цял ден с труп в багажника. За да повярват, че съм виновен, трябваше да бъдат убедени, че съм упоил и отвлякъл Сам Скейлс или че някой го е направил по моя поръчка. След това съм сложил тялото в багажника на линкълна и съм го прострелял, преди да прекарам целия следващ ден с труп в багажника и да отида с него на работа. И двете версии бяха невероятни. И защитата, и обвинението знаеха това.
В един момент Бърг сложи на статива пред съдебните заседатели няколко увеличени снимки на къщата ми, които да ѝ помогнат да изложи своята версия за вината ми. Къщата се намираше на хълм, който се спускаше от задната част на къщата към предната. На уличното ниво имаше двоен гараж. Стълбите отдясно водеха до мястото за живеене, което включваше веранда, на която се бях сблъскал с агентите Айело и Рут. Предната врата водеше към всекидневна и трапезария, които бяха точно над гаража. Отзад имаше две спални и кабинет.