Бърг поведе Друкър през показанията за проведената от тях експертиза на изстрелите със и без различни заглушители, при отворена и затворена врата на гаража, за да определят дали някой е влизал с взлом в гаража, сложил е упоения Сам Скейлс в багажника и след това го е прострелял многократно, без аз да чуя това отгоре.
Преди Бърг да успее да попита детектива какво е неговото заключение, възразих и поисках съвещание. Съдията ни каза да се приближим.
— Госпожо съдия, знам какво прави обвинителката — започнах. — Тя ще го попита дали всичкото това тестване на изстрелите може да се чуе на горния етаж, но свидетелят не е експерт по балистика, нито по науките, свързани със звука. Не може да даде мнение за това. Никой не може. Има прекалено много фактори, които не са отчетени. Дали телевизорът е работил? Ами стереоуредбата? А пералнята и миялната машина? Нали разбирате, госпожо съдия? Не можете да го позволите. Къде точно съм бил в къщата, когато това се е случвало? Под душа? Заспал с тапи за уши? Тя се опитва да отхвърли защитната ни теза още преди да сме я представили.
— Адвокатът дава логични аргументи, госпожице Бърг — каза Уорфийлд. — Склонна съм да прекъсна тази линия на разпита.
— Ваша чест — отвърна Бърг, — следваме по тази линия от двайсет минути. Ако не ми бъде позволено да довърша, щатът ще бъде несправедливо представен в лоша светлина пред съдебните заседатели. Свидетелят описва усилията, положени от полицията да установи дали заподозреният може да е и невинен. Какво ще се случи по време на фазата на защитата, когато господин Холър извади баналната теза за тунелното виждане? Ще обвини детектив Друкър, че се е фокусирал само върху неговата вина и е изключил възможността да събере възможно оневиняващи доказателства. Не може да се възползва и от двете.
— Вие също давате логични аргументи, госпожице Бърг — каза Уорфийлд. — Ще излезем в обедна почивка и ще отсъдя по възражението, когато се върнем точно в един часа.
Заседанието приключи и ме отведоха в съдебния арест за един час почивка. Маги я нямаше почти половин час; накрая дойде със сандвич, който Лорна ми бе взела от „Коулс“, и с новини от Аризона.
— Намерили са го — каза тя. — Бил в апартамента си, поръчвал си храна и са си помислили, че ще трябва да му почукат на вратата, за да му връчат призовката, но той сам излязъл до басейна. Хванали го по бански и халат.
— Тони Сопрано — казах, като си спомних как телевизионният мафиот обичаше да си почива край басейна по халат.
— И аз точно това си помислих.
— Заснели ли са видео?
— Всичко. Имам го на телефона си. Мога да ти го покажа в съдебната зала, но не ми позволиха да го внеса тук.
Разопаковах сандвича. Печено говеждо в хлебче. Отхапах и заговорих с пълна уста:
— Добре. Значи имаме Опаризио за сряда — ако се появи.
Отхапах пак. Сандвичът беше вкусен, но забелязах, че тя не яде.
— Искаш ли? — попитах. — Страхотен е.
— Не, прекалено съм нервна, за да ям — каза Маги.
— Заради процеса ли?
— Какво друго?
— Не знам. Просто не мислех, че Огнената Маги може някога да е нервна.
— Ще се изненадаш.
— Е, кого ползва Опаризио сега? По време на делото на Лиса Трамел ползваше „Цимер и Крос“, за да отмени призовката. Не успяха. Чух, че след това се отказал от услугите им.
— Доколкото разбираме от документите на „Биогрийн“, доста често използва кантората на Демпси и Джералдо. Но дали предлагат и услуги по наказателно право, това не знам.
— Интересно.
— Защо?
— Веднъж съм се изправял срещу тях. Представляват много корпорации. Особено Демпси. Изглежда, че с Опаризио са в другия край на спектъра.
Маги сви устни и разбрах, че обмисля нещо.
— Какво? — попитах.
— Просто си мисля — каза тя. — Бих искала да видя списъка на корпоративните клиенти. Дали нямат връзка с полицай Милтън.
— Можеш да го получиш.
— Те просто няма да ми го дадат.
— Да, но имаш достъп до базата данни на окръжните съдилища. Вкарай имената в нея и ще намериш всяко дело, по което са работили.
— В отпуск съм, Мики. Забрави ли? Може да ме уволнят, ако го направя.
— Вчера ми каза, че се промъкваш в кабинета си, за да ползваш телефона.
— Това е различно.
— Как…
Приставът Чан отвори вратата на килията и ни каза, че е време да се връщаме в залата, така че прекъснахме разговора си.
След като се върнахме на масата на защитата, Маги извади телефона си и ми пусна видеото, което бе получила от Сиско в Скотсдейл. Беше намалила звука, но чувах достатъчно. И от разкривеното и зачервено лице на Опаризио разбрах, че е побеснял от връчената призовка. Беше също толкова разстроен и от камерата, която записваше връчването. Посегна към нея, халатът му се разтвори и се показа снежнобялото му шкембе, което висеше над широките шорти. Мъжът зад камерата — един от индианците на Сиско — беше бърз и обективът бързо се отдалечи от протегнатата ръка на Опаризио, без да изпусне и един кадър.