Сравнението с Тони Сопрано беше много точно и се зачудих дали самият Опаризио не се стреми към тази прилика.
След като не успя да докопа камерата, Опаризио тръгна по инерцията на замахващата ръка и се обърна към Сиско. Направи няколко стъпки към него, докато Сиско спокойно си стоеше на мястото. Видях как ръцете и раменете му се напрегнаха. Опаризио направи същото. Размисли и спря. Избра да покаже среден пръст, вместо да се сбие, насочи го към лицето на Сиско и извика някаква заплаха. В нито един миг не каза, че призовката е невалидна, защото идва от друг щат. Очевидно не знаеше.
Чан обяви, че заседанието започва, и Маги спря видеото.
— Това е краят — прошепна тя. — След това се прибира в стаята си, като ругае Сиско.
Сложи телефона в чантата си, когато съдия Уорфийлд седна на катедрата си.
Преди да върне съдебните заседатели, Уорфийлд отсъди по възражението, което бях направил:
— Госпожице Бърг, постигнахте това, което искахте. Детектив Друкър свидетелства за експериментите в къщата на обвиняемия, но мнението му какво означават тези експерименти е несъществено. Продължете разпита в друга посока.
Още една малка победа за защитата.
Съдебните заседатели бяха върнати в залата и детектив Друкър се върна на банката. Бърг завърши с неговите показания след час, като накрая му задаваше въпроси, които трябваше да очертаят мотива ми да убия Сам Скейлс: пари.
Чрез свидетелските показания на Друкър за обиска в склада ми тя представи писмото, което бях пратил на Сам в последен опит да си събера парите, които той ми дължеше. Писмото бе въведено като веществено доказателство на щата без мое възражение. Не исках да го крия от заседателите. Вярвах, че то може да се тълкува двояко, и това щеше да стане ясно, когато дойдеше време да представя защитата си.
С въпросите си Бърг се опита да представи писмото пред заседателите като ключово доказателство, което съм се опитал да укрия, като съм го затрупал с документи в голям склад, пълен с какви ли не боклуци.
— Къде точно в склада на господин Холър намерихте това писмо?
— В дъното имаше малък шкаф. Вратата бе скрита зад стойка за дрехи. Но го намерихме и в него открихме чекмеджета. Те бяха пълни с папки, които не изглеждаха подредени. Намерихме папка за Сам Скейлс и писмото беше вътре.
— И когато го прочетохте, разпознахте ли в него потенциално доказателство по случая?
— Да, веднага. Това беше настояване като за последно за пари, които Холър смята, че му се дължат.
— Възприехте ли писмото като заплаха за Сам Скейлс?
Маги ме бутна по ръката и кимна към свидетелската банка. Искаше да възразя, преди Друкър да отговори — да даде мнение за нещо, което би трябвало да е решение на съдебните заседатели. Но аз поклатих глава. Исках да чуя отговора на Друкър, за да го обърна срещу него, когато ми дойде редът.
— Да, определено беше заплаха — каза Друкър. — В него се казва, че това е последна молба, преди да последват по-сериозни действия.
— Благодаря ви, детектив — каза Бърг. — А накрая бих искала да ви помоля да представите видеото, в което говорите с обвиняемия, но в качеството му на адвокат на самия себе си. Спомняте ли си разговора?
— Да.
— И той е записан на видео?
— Да.
— Да го пуснем на съдебните заседатели.
Маги се наведе към мен и прошепна:
— Какво е това?
— Последният му опит да ме накара да направя самопризнания — прошепнах ѝ в отговор. — Казах му да си гледа работата.
Видеото бе пуснато на екрана на стената над бюрото на секретаря. Беше от стаята за разпити в Двете кули. Вече бях арестуван от около седмица, когато Друкър и партньорът му Лопес дойдоха при мен да ми кажат с какво разполагат, за да видят дали няма да се пречупя.
— Разбрахме, че сам ще се защитавате — каза Друкър. — Значи днес сме тук да говорим с вас като с адвокат, не като с обвиняем, ясно?
— Както кажете — отвърнах. — Ако ще говорите с мен като с адвокат, трябва да водите със себе си и прокурор. Но сте си заврели главата в задника още от самото начало, Друкър. Защо ми се падна най-тъпата двойка детективи от участъка, които не могат да разберат нищо?