— Извиняваме се, че сме толкова тъпи. Какво не разбираме?
— Капана. Някой ме е натопил и вие сте захапали въдицата до плувката. Жалки сте.
— Може да сме жалки, но сме тук. Знам, че сте заявили, че няма да говорите с нас, и това е ваше право. Затова ви казваме като на официалния защитник по това дело какво имаме и какво показват доказателствата. Може би ще промените решението на „клиента“ си, може би няма. Но сега е моментът да говорите с нас.
— Давайте, покажете ми какво имате.
— Ами имаме трупа на Сам Скейлс в багажника на колата ви. И можем да докажем с балистична експертиза и други улики, че той е бил убит във вашия гараж, когато вие твърдите, че сте били горе и сте си гледали кефа.
— Това са глупости. Опитвате се да ме объркате. Мислите, че съм идиот ли?
— Имаме кръв на пода и балистична експертиза, намерихме гилзата на пода на гаража ви, Холър. Вие сте го извършили и можем да го докажем. И трябва да ви кажа, че изглежда планирано. Това е предумишлено убийство и доживотна присъда без право на замяна. Имате… Клиентът ви има дете. Ако някога иска да види детето си отново извън затвора, сега е времето да дойде и да ни каже какво точно се е случило. Дали е било под напора на моментна страст, бой, какво? Нали ме разбирате, господин адвокат? На вашия клиент му е спукана работата. И има малка възможност да отидем при прокурора, да обясним това и да ви издействаме — хм, на него — най-добрата възможна сделка.
На записа последва дълго мълчание, през което аз само се взирах в Друкър. Осъзнах, че Дейна Бърг иска заседателите да видят точно това. Приличаше на колебание, все едно обмислям предложението на Друкър, а нали само виновен човек би млъкнал, за да прецени избора си? Не това правех, разбира се. Опитвах се да измисля начин да изтръгна повече информация по случая. Друкър току-що бе споменал две ключови доказателства, които тогава бяха нови за мен. Кръв и балистика — гилза, намерена в гаража ми. Исках да го подмамя да ми каже още и затова мълчах. Но заседателите нямаше да го изтълкуват така.
— Искате да сключим сделка? — казах аз на записа. — Майната ѝ на сделката ви. Какво друго имате?
Ясно се видя, че Друкър се усмихна във видеото. Знаеше какво правя. Беше казал всичко, което възнамеряваше.
— Добре — отвърна той. — Просто запомнете този момент, в който ви предоставихме възможност.
Друкър понечи да стане от масата. Бърг спря видеото и каза:
— Ваша чест. Засега нямам повече въпроси към детектив Друкър, но искам позволение да го призова за още показания при доказване на тезата на щата.
— Добре — каза съдия Уорфийлд. — Малко е рано за следобедна почивка. Господин Холър, госпожо Макфърсън, имате ли въпроси към свидетеля?
Станах и тръгнах към катедрата.
— Ваша чест — започнах. — Детектив Друкър ще бъде ключов свидетел и във фазата на защитата и ще отложа повечето си въпроси за тогава. Но ако може, бих искал да отправя към свидетеля няколко питания, отнасящи се за показанията, които даде след обедната почивка. Бяха казани неща, които бяха недовършени и недопустими, и не искам да засядат в умовете на съдебните заседатели дори за ден.
Бърг незабавно стана.
— Госпожо съдия, възразявам срещу характеристиката на свидетеля и неговите показания — каза тя. — Адвокатът се опитва да…
— Прието — отвърна Уорфийлд. — Питайте, господин Холър. Не спорете. Запазете тона и мненията си за себе си.
— Благодаря, ваша чест — казах, като се престорих, че не е имало упрек.
Погледнах записките, които си бях нахвърлял в бележника само преди няколко минути.
— Детектив Друкър — започнах. — Нека поговорим за писмото, което изтълкувахте като заплаха за насилие.
— Нарекох го заплаха — каза Друкър. — Не съм го наричал заплаха за насилие.
— Но нали точно това имахте предвид, детектив? Тук сме, защото това е дело за убийство, нали така?
— Да, това е дело за убийство. Но не съм казал, че това е заплаха за насилие.
— Не го казахте, но искате заседателите сами да си направят този извод, нали така?
Бърг възрази, като каза, че след три въпроса вече тормозя свидетеля. Съдията ми нареди да внимавам с тона, но разреши свидетелят да отговори на въпроса.
— Представям фактите — отвърна Друкър. — Заседателите могат да си правят каквито изводи и връзки сметнат за добре.
— Казахте, че този мистериозен шкаф, където сте намерили писмото, е бил скрит зад стойка за дрехи, нали така? — попитах.
— Да, имаше стойка за закачалки с дрехи, които закриваха вратата, и която трябваше да преместим.
— Значи е бил закрит, а не укрит?