— Това въпрос ли е?
— Тази стойка с дрехи, която криела или закривала вратата на шкафа, беше ли на колела, детектив Друкър?
— Ъ, да, струва ми се, че да.
— Значи когато казахте, че вие и другите претърсващи е трябвало да я преместите, имахте предвид, че просто сте я избутали, нали така?
— Да.
— И между другото аз присъствах ли на обиска?
— Да.
— Но не го споменахте в по-ранните си показания, нали?
— Не, не стана въпрос.
— И не бях ли аз този, който ви каза да преместите стойката с дрехите, за да стигнете до шкафа, където държа финансовите си документи?
— Не си спомням.
— Нима? Не си спомняте, че дойдохте в дома ми със съдебна заповед за обиск и аз доброволно ви заведох в склада, където държа документите, които искахте да претърсите?
— Вие наистина се съгласихте да се срещнем в склада и ни го отворихте, за да не разбиваме вратата.
— Добре, а след като влязохте и намерихте този така наречен скрит шкаф, не ви ли казах в кое чекмедже да потърсите кореспонденцията между мен и Сам Скейлс?
— Не така си спомням аз нещата, не.
— Добре, колко шкафа имаше в склада, детектив?
— Не помня.
— Повече от един?
— Да.
— Повече от два?
— Не помня колко точно бяха.
Извърнах се от Друкър и погледнах нагоре към съдията.
— Възразявам, ваша чест — казах. — Свидетелят не отговаря на поставения въпрос.
— Отговорете на въпроса, детектив — каза му съдията.
— Бяха повече от два — отвърна Друкър. — Може да са били пет.
— Благодаря, детектив — казах. — Претърсихте ли всичките пет шкафа?
— Не. Вие казахте, че в повечето има дела на клиенти, които са поверителни. И отказахте да ги отключите.
— Но отключих този, в който бяха финансовите ми документи, нали така, детектив?
— Не помня дали беше заключен.
— Помните, че ви бе забранено да претърсите някои от шкафовете, но не помните онзи, който претърсихте, така ли?
— Предполагам, че е така.
— Значи първо не помните, че ви показах шкафа с финансовите ми документи, но сега признавате, че всъщност съм ви показал къде да търсите финансовите ми документи. Правилно ли съм ви разбрал, детектив?
— Възразявам! — извика Бърг.
Уорфийлд вдигна ръка, за да я накара да млъкне.
— Това е кръстосан разпит, госпожице Бърг — каза тя. — Поставяне под съмнение на достоверността на свидетеля е позволен начин за водене на разпит. Отговорете на въпроса, детектив.
— Вие ни посочихте шкафа — каза Друкър. — Извинявам се за погрешния разказ, не си спомнях събитията така, както съм ги преживял.
— Добре, да продължим нататък — отвърнах. — Казахте, че сте претърсили шкафа, намерили сте папката за Сам Скейлс и сте взели оттам документа, отбелязан тук като веществено доказателство дванайсет. Правилно ли съм разбрал?
— Да.
— Търсихте ли и иззехте ли други документи по време на обиска?
— Да. Имаше две по-ранни писма до Сам Скейлс с подобен характер — искане на пари.
— Имате предвид, че съм искал от него да ми плати хонорара?
— Да.
— В тях имаше ли заплахи за насилие, ако не ми плати?
— Не, доколкото си спомням.
— Затова ли не са представени в съда днес?
Бърг възрази и помоли за съвещание. Аз бях набрал скорост с Друкър и не исках да изгубя инерцията. Оттеглих въпроса, като така обезсилих възражението и нуждата от съвещание, след това продължих:
— Взехте ли нещо друго от склада ми, детектив Друкър?
— Не. Заповедта беше само за финансовата кореспонденция между вас и жертвата.
— Значи не сте поискали от съдията, подписал заповедта, разрешение да проверите и данъчните ми декларации, за да видите дали не съм записал дълга на Сам Скейлс като бизнес загуба?
Друкър трябваше да си помисли за миг, преди да отговори. Това бе напълно нова информация.
— Това е прост въпрос, детектив — подканих го. — Не поискахте ли…
— Не, не сме питали за данъчните декларации — каза Друкър.
— Мислите ли, че ако знаехте, че този дълг е причина за намаляване на данъците, това щеше да разколебае вярата ви, че е станал мотив за убийството на Сам Скейлс?
— Не знам.
— А смятате ли, че тази информация би била полезна за разследването на този случай?
— Всяка информация е полезна. Бихме искали да хвърлим широка мрежа.
— Но не достатъчно широка в този случай, нали?
Бърг възрази на въпроса: каза, че съдържа оценка. Съдията прие възражението, а аз точно това исках. Не исках Друкър да отговаря на въпроса. Той бе за съдебните заседатели.