— Ваша чест — казах, — нямам повече въпроси засега, но ще призова детектив Друкър и като свидетел на защитата.
Върнах се на мястото си, а Бърг призова следващия свидетел. Маги ми кимна за първата ми схватка с Друкър и каза:
— Браво. Да накарам ли Лорна да отиде до склада и да вземе данъчните декларации? Можем да ги ползваме като веществени доказателства.
— Не — прошепнах. — Няма намаляване на данъците.
— Какво искаш да кажеш?
— Ти няма как да знаеш това, защото цял живот си държавен служител. Същото важи и за Бърг и Друкър. Дори съдията е била обществен защитник, преди да я изберат на този пост. Но частният адвокат не може да опише неплатен хонорар като бизнес загуба. Данъчните не го позволяват. Просто трябва да се примири със загубата.
— Значи блъфира?
— Общо взето. Но пък и те казаха, че писмото, което съм пратил на Сам, е било заплаха да го убия, без в него да се казва такова нещо.
Маги се облегна назад и се загледа право пред себе си, докато осмисляше чутото.
— Добре дошла в света на наказателния адвокат — прошепнах ѝ.
44.
Линейно, методично, рутинно — Дейна Бърг се представяше като по учебник. Обвинението обикновено има предимство, защото разполага с ресурси и обхват, а понякога това е достатъчно. Щатът мачка с власт и сила. Прокурорите могат да си позволят да нямат въображение, дори да са глупави. Те представят тезата си пред съдебните заседатели като инструкции за сглобяване на мебели от ИКЕА. Стъпка по стъпка, с големи илюстрации, включени са и необходимите инструменти. Няма нужда да се търси другаде. Няма нужда от тревога. И накрая получаваш здрава маса, която е едновременно стилна и функционална.
В остатъка от следобеда Бърг представи показанията и видеозапис от водещия криминалист, отговарял за местопрестъплението, а след това и от съдебния лекар, който бе направил аутопсията на жертвата. И двамата свидетели бяха част от строителните блокчета на тезата на щата, дори и не даваха показания, които директно да ме уличават. Отказах се от възможността да задам въпроси на криминалиста. Нямаше да спечеля нищо от тях. Бърг разпитва съдебния лекар и след четири и половина следобед, когато показанията обикновено приключваха. Съдия Уорфийлд обичаше да използва последния половин час от деня, за да освободи заседателите с предупреждение да избягват медийни публикации и обсъждане на случая в социалните медии или някъде другаде, а след това да пита юристите за някакви нови задачи.
Но аз станах и се обърнах към съда, преди тя да направи така.
— Ваша чест, имам няколко въпроса към свидетеля — казах. — Ако може да ги задам днес, а утре обвинението да започне с нов свидетел и доктор Джаксън да може да се върне към важната си работа в Съдебна медицина.
— Щом сте сигурен, господин Холър — отвърна съдията, а в гласа ѝ се прокрадна подозрение.
— Пет минути, госпожо съдия. Може би и по-малко.
— Добре.
Отидох до катедрата само с копие от доклада от аутопсията и кимнах на свидетеля доктор Крисчън Джаксън.
— Доктор Джаксън, добър ден — започнах. — Може ли да кажете на съдебните заседатели дали е ваше мнението, че жертвата е имала затлъстяване?
— Бил е с наднормено тегло, да — отвърна Джаксън. — Не съм сигурен, че това би могло да се смята за затлъстяване.
— Колко тежеше той по време на аутопсията?
Джаксън погледна своето копие от доклада от аутопсията, преди да отговори.
— Деветдесет и четири килограма.
— И колко беше висок? — попитах.
— Метър и седемдесет и три.
— Наясно ли сте, че таблицата на Националния здравен институт за желаното тегло при възрастните определя максималното тегло за мъж с такава височина на седемдесет и шест килограма?
— Не наизуст, не.
— Бихте ли искали да погледнете таблицата, докторе?
— Не. Звучи ми приемливо, не го оспорвам.
— Добре. Колко сте висок, доктор Джаксън?
— Ами, един и осемдесет и три.
— А теглото ви?
Както и очаквах, Бърг стана да възрази, като каза, че това не е по същество.
— Какво се цели с това, госпожо съдия? — попита тя.
— Господин Холър — каза съдията, — ще прекъснем заседанието и ще продължим…
— Ваша чест — прекъснах я аз. — Още три въпроса и ще приключим. И ще стане ясно, че е по същество.
— Побързайте, господин Холър — каза Уорфийлд. — Можете да отговорите на въпроса, доктор Джаксън.
— Осемдесет и шест килограма — отвърна Джаксън. — Когато се теглих за последен път.
Чу се лек смях откъм съдебните заседатели и публиката.