— Добре, значи сте относително едър мъж — казах. — Когато по време на аутопсията дойде време да прегледате гърба на жертвата за наранявания, сам ли обърнахте тялото?
— Не, помогнаха ми — каза Джаксън.
— И защо?
— Защото ми беше трудно да обърна тяло, което тежи повече от мен.
— Мога да си представя, доктор Джаксън. Кой ви помогна?
— Доколкото си спомням, детектив Друкър присъстваше на аутопсията и съм записал помощта му при обръщането на тялото.
— Госпожо съдия, нямам повече въпроси.
Бърг нямаше въпроси и Уорфийлд понечи да закрие днешното съдебно заседание. Докато даваше на заседателите обичайните предупреждения, Маги се пресегна, потупа ме по ръката и прошепна:
— Това беше хитро.
Кимнах, хареса ми докосването ѝ. Надявах се, че петте минути кръстосан разпит на Джаксън ще дадат хляб за размисъл на заседателите, когато се приберат вкъщи.
Засега Бърг не бе предложила никакви показания или доказателства, които да обяснят как съм качил Сам Скейлс, който общо взето имаше фигура на варел, в багажника на колата ми, за да го прострелям. Възможностите варираха от това, че съучастник ми е помогнал да пренеса омаломощения Сам в багажника, до това, че съм го влачил или съм му наредил да влезе в багажника под дулото на пистолет, преди опиатът да подейства. Не знаех дали Бърг планира да избегне целия проблем, или предстои да представи още нещо.
Но поне засега контролирах този проблем. Имах и бонус, защото от първия арест досега бях отслабнал с почти петнайсет килограма, което ме правеше поне двайсет и пет килограма по-лек от Сам Скейлс към момента на смъртта му. Погледнах към съдебните заседатели при последните ми въпроси към Джаксън и няколко от тях оглеждаха мен, а не свидетеля, най-вече за да преценят на око дали бих могъл да вкарам 94-килограмов варел в багажника на колата си.
Процесът винаги носи риск. Прокуратурата винаги е домакин на тази игра. Тя държи банката и раздава картите. Радваш се на всяка победа, която успееш да удържиш. Когато пристав Чан дойде да ме вземе и да ме върне в ареста на съда, изпитах удовлетворение от деня. Бях провел не повече от петнайсет минути разпити на свидетелите на обвинението, но усещах, че съм спечелил точки и съм нанесъл удар на домакина. Понякога това е всичко, което човек би могъл да иска. Посяваш семената, които помагат на заседателите да мислят, и се надяваш от тях да избуят цветове по време на фазата на защитата на процеса. За трети пореден ден усещах, че набирам скорост.
Облякох си затворническите дрехи в килията и зачаках охраната да дойде да ме вземе и да ме отведе. Седях на пейката и мислех накъде Дейна Бърг ще поведе процеса сега. Струваше ми се, че случаят общо взето бе предаден на съдебните заседатели чрез Друкър.
Утре със сигурност щеше да се съсредоточи върху гаража ми. В свидетелския списък на щата бе включен още един криминалист, който бе провел обиска там в сутринта след убийството, ДНК експерт, който щеше да свидетелства, че кръвта, взета от пода в гаража, е на Сам Скейлс, и специалист по балистика, който щеше да свидетелства за анализа на куршума.
Но нямаше как да не си помисля, че ще има и още нещо. Нещо, което не бе в списъка. Октомврийска изненада — като онази, която може да промени изборите за президент през ноември, както адвокатите обичаха да наричат номерата на прокуратурата.
Имаше признак, че нещо ще се случи. Бях забелязал, че Кент Друкър си бе тръгнал от съдебната зала, след като бе свидетелствал. Не бе заменен от партньора си Лопес, което означаваше, че Бърг кара на сляпо през останалата част от следобеда — нямаше подръка детектив, в случай че ѝ потрябва документ или освежаване по някой аспект от делото. Това рядко се случва при процес за убийство и ми подсказа, че се готви нещо. Друкър и Лопес работеха по нещо. Сигурно бе свързано с този случай, защото бяха извадени от графика за разследвания след началото на процеса. Бях сигурен, че предстои октомврийска изненада.
Ето така се подкопават правилата на справедливостта, вплетени в процедурите на процеса. Като отлага разследването, докато започне процесът, прокурорът може да твърди, че това е новооткрит свидетел или доказателство и затова ответната страна не е била уведомена. Защитата също го прави — бях пратил хора да връчат призовка на Луис Опаризио, който пък щеше да е моята октомврийска изненада. Но има нещо нередно и нечестно, когато това идва от прокуратурата, която държи цялата власт и всички карти. Както нюйоркските „Янки“ винаги получават най-добрите играчи, защото имат най-много пари. Затова любимият ми бейзболен отбор бе всеки, който в момента играеше срещу „Янките“.