Пуснах ръката на Хейли и я притеглих към себе си.
— Само за мен говорим — казах. — Как си ти, Хей?
— Добре — отвърна тя. — Вярно е това, което каза за първи курс — наистина е гадно.
— Да, но ти си по-умна от мен. Ще се справиш.
— Ще видим.
— Как е майка ти? Видях я в съда и Дженифър каза, че е била готова да гарантира за мен, ако се наложи.
— Добре е. И да, беше готова да те защити.
— Ще ѝ се обадя да ѝ благодаря.
Обърнах се и погледнах Кендал. Струваше ми се, че никога не ме е напускала, за да избяга на Хаваите.
— А ти? — попитах. — Добре ли си?
— Вече да — каза тя. — Не ми харесваше да те гледам в съдебната зала.
Кимнах. Разбирах. Погледнах към океана. Прибоят сякаш отекваше в гърдите ми. Цветовете бяха ярки, а не като сивото от последните ми шест седмици. Беше красиво и не исках да си тръгвам.
— Добре — казах накрая. — Времето свърши. Обратно на работа.
Трафикът в обратната посока не беше толкова благоприятен. Отне ми почти час да закарам Хейли до апартамента ѝ в Корейския квартал, след като тя отказа поканата ми за вечеря и избра седмичната си група за самоподготовка. Темата тази седмица: правилата на пожизнената рента.
След като я оставих, останах до тротоара и се обадих на Лорна. Тя ми каза, че имам резервация за вечеря в „Дан Тана“ за 8 часа и че Хари Бош ще присъства.
— Мисля, че иска да обсъдите нещо — добави Лорна.
— Добре — казах. — Бих искал да го чуя.
Прекъснах връзката и погледнах Кендал.
— Е — казах. — Вечерята с екипа ми е в осем и ми се струва, че те наистина искат да работим и да обсъждаме делото. Не мисля, че…
— Всичко е наред — отвърна тя. — Знам, че искаш да се захванеш за работа. Можеш просто да ме откараш.
— Къде?
— Ами възползвах се от предложението ти. Отседнала съм в дома ти. Нали може?
— Разбира се. Бях забравил, но е страхотно. И без това исках да се прибера, за да се преоблека. Това е костюмът, с който ме арестуваха. Вече не ми е по мярка и ми мирише на затвор.
— Добре тогава. Ще се събличаш.
Погледнах я и тя ми се усмихна провокативно.
— Ъ, мислих, че сме скъсали — казах.
— Така е — отвърна. — Тъкмо затова ще е адски забавно.
— Наистина ли?
— Наистина.
— Добре тогава.
И потеглих с линкълна.
13.
Някой е казал, че човекът се познава по любимия му ресторант. Може и да е вярно. В „Дан Тана“ ме познаваха и аз ги познавах: Крисчън на входа, Артуро край масата, Майк зад бара. Но това не отменяше факта, че в кичозното италианско заведение с карирани покривки се сервираха най-хубавите пържоли от говеждо филе в града. Харесвах мястото, защото там ме познаваха, но харесвах пържолите дори повече.
Когато спрях до момчето, което паркираше колите, видях Бош сам пред входа на ресторанта. Стоеше до пейката за пушачи, но аз знаех, че не пуши. След като предадох ключовете, отидох при него. Забелязах, че държи под мишница дебела папка. Предположих, че това са доказателствата на прокуратурата.
— Ти ли си пръв? — попитах.
— Не, всички са вътре — каза той. — Масата е в ъгъла в дъното.
— А ти ме чакаш тук. Искаш да ме питаш дали наистина съм го направил?
— Имай ми малко повече доверие, Мик. Ако смятах, че си го направил, нямаше да ти дам парите.
Кимнах.
— И нищо в тази папка не промени мнението ти?
— Не. Само ме накара да си дам сметка, че си в наистина заплетена ситуация.
— На мен ли го казваш! Да влезем?
— Разбира се, но само още нещо, преди да отидем при другите. Както ти казах, някой наистина те е натикал в капан и ми се струва, че може би трябва да го проточиш възможно най-дълго. Нали разбираш, да се откажеш от бързо производство… да не бързаш.
— Благодаря за доверието.
— Нещата са такива, каквито са.
— Благодаря за съвета, но ще пропусна. Искам това да свърши, какъвто и да е изходът.
— Разбирам.
— Ами ти? Добре ли си? Пиеш ли си още хапчетата?
— Всеки ден. Засега всичко е наред.
— Радвам се да го чуя. А Мади? Как е тя?
— Добре е. В Академията е.
— Човече, второто поколение е същото като първото.
— Мислех, че Хейли иска да е прокурор.
— Ще размисли.
И му се усмихнах.
— Да влизаме.
— Преди това още нещо. Исках да обясня защо така и не дойдох да те видя в затвора.
— Не мисля, че трябва, Хари.
— Трябваше да дойда, знам. Но не исках да те виждам там.
— Знам. Лорна ми каза. Честно казано, дори не те включих в списъка. И аз не исках да ме виждаш там.