Той кимна и влязохме. Крисчън, облеченият във фрак салонен управител, ме поздрави сърдечно и прояви класа, като не спомена, че не съм идвал от повече от шест седмици, макар че вероятно знаеше защо. Представих му Хари като свой брат. Крисчън ни заведе до масата, където вече ни чакаха останалите: Дженифър, Лорна и Сиско. Беше маса за шестима, но в присъствието на Сиско беше претъпкана.
Миризмата на храна от масите край нас почти ме замая. Разсея ме и се усетих, че започвам да протягам шия, за да видя какво са поръчали другите клиенти.
— Добре ли си, шефе? — попита Сиско.
Обърнах се към него.
— Добре съм, добре. Но нека първо поръчаме. Къде е Артуро?
Лорна махна на някого зад мен и след миг Артуро застана до масата с бележник в ръка. Поръчахме пържоли за всички, освен Дженифър, която не ядеше червено месо. Тя избра патладжан с пармиджано по препоръка на Артуро. Лорна поръча червено вино за пиещите, а аз поисках голяма бутилка газирана вода. Казах на Артуро да донесе хляб и масло възможно най-бързо.
— Добре — заявих, когато останахме сами. — Тази вечер можем да празнуваме, защото съм на свобода и свихме малко перките на обвинението в съда. Но това е всичко. Никакви махмурлуци утре, защото продължаваме да работим.
Всички кимнаха, с изключение на Бош. Той просто се взираше в мен от отсрещния край на масата.
— Хари, виждам, че умираш да кажеш нещо — подканих го. — Вероятно нещо лошо. Искаш ли да започнеш? У теб е папката с доказателствата. Прочете ли я?
— Разбира се — каза той. — Прочетох доказателствата на прокуратурата и също така говорих с някои хора, които познавам.
— С кого например? — попита Дженифър.
Бош се взря в нея за миг. Вдигнах ръка на десетина сантиметра от масата, за да ѝ дам знак да се успокои. Бош отдавна се бе пенсионирал от лосанджелиската полиция, но все още имаше добри връзки. Знаех го от първа ръка и нямах нужда да ми назовава източниците си.
— Какво ти казаха? — попитах.
— В прокуратурата са доста ядосани заради начина, по който препъна Бърг — каза Бош.
— Бяха хванати, че мамят, а са ядосани на нас — отвърна Дженифър. — Красота!
— Какво е заключението? — попитах. — Какво смятат да правят?
— Като начало ще се стремят към доказването на специално обстоятелство като към Светия граал — каза Бош. — Искат да те накажат заради днешното изпълнение, да те върнат в ареста.
— Това са глупости — заяви Сиско.
— Да, но могат да го направят — каза Бош, — ако намерят доказателство.
— Няма такова доказателство — намеси се Дженифър. — Финансово облагодетелстване? Убийство по поръчка? Това е абсурдно.
— Казвам само, че търсят — заяви Бош; гледаше само мен, сякаш другите на масата нямаха значение. — И трябва да внимаваш с ходовете си.
— Не разбирам — каза Лорна.
— Вдигна голям шум за данните от колата и телефона — продължи Бош. — Предполагам, че имаш нужда да докажеш, че не си напускал къщата. Това може да се изопачи като доказателство, че си платил на някого да отвлече Скейлс и да ти го доведе. Така се доближаваш до убийство по поръчка.
— Това са пълни глупости — каза Сиско.
— Имам предвид, че те така мислят — каза Бош. — И аз така бих си помислил.
— Сам ми дължеше пари — обадих се аз. — Така и не ми плати за последното дело и го съдехме. Колко беше, Лорна? Шейсет хиляди?
— Седемдесет и пет — поправи ме Лорна. — С лихвите и глобата е над сто вече. Но го направихме само за да наложим запор. Знаехме, че никога няма да плати.
— Но те могат да се заровят в това и да го изкарат убийство за финансово облагодетелстване — казах. — Ако успеят да докажат, че Сам е имал пари, запорът би бил в сила и след смъртта му.
— Имал ли е? — попита Бош. — Пари? Разполагат с репортаж от новините, в който се казва, че с всичките си измами е натрупал десет милиона долара. Къде са те?
— Помня тази статия — казах. — „Най-мразеният човек в Америка“, така го наричаха. Беше преувеличено и ми развали доста приятелства, особено у дома. Но Сам винаги бе забъркан в някаква измама. Винаги прибираше пари. Те са отишли някъде.
— Но това е лудост — каза Дженифър. — Смятат, че сме убили бивш клиент за неплатена сметка? За седемдесет и пет хиляди долара? Сто хиляди долара?
— Не, не смятат така — намесих се. — Не това е важното. Важното е, че са ядосани и ако могат да докажат, че е имало специално обстоятелство, освобождаването ми под гаранция се отменя и се връщам в Двете кули. Това искат те. Да ми го начукат. Да наклонят терена в тяхна посока. Няма значение дали добавеното обвинение ще издържи после в съда.