— Може би е влязъл в рамките на закона — предположи Сиско.
— Не — казах. — Познавах Сам. Той никога нямаше да влезе в рамките на закона. Бил е намислил нещо и ние трябва да разберем какво.
За няколко секунди настъпи мълчание и се замислихме над казаното от Бош. Бях прекарал цялата си кариера в усърден труд по щатските съдилища и рядко се бях сблъсквал с агенти на ФБР или представители на федералното правителство. Макар Бош някога да бе женен за агент на ФБР, знаех, че между него и федералните му колеги има дълга история на антагонизъм. Останалите от екипа бяха пълни аутсайдери, що се отнасяше до федералните.
— Процесът е след месец — казах. — Какво ще кажете да подходим настойчиво към Бюрото, вместо само да душим по периферията?
— Не можем да го направим — отвърна Бош. — Но не бива да забравяш, че федералните реагират само на заплаха. Заплаха от разкриване. Каквото и да вършат там, искат да не се разчува и ще те приемат сериозно само ако сметнат, че застрашаваш секретността на разследването им. Това е настойчив подход. Превръщаш се в заплаха. Така постъпвахме винаги в полицията на Лос Анджелис.
Кимнах и помислих върху това. Моника, една от собственичките на „Никъл“, донесе чиния с най-различни понички след палачинките и яйцата, които вече бяхме изяли. Дженифър, единствената, която още не беше закусвала, посегна към шоколадовата поничка и попита:
— Някой иска ли да си я поделим?
Нямаше желаещи. Дженифър продължи:
— Канех се да кажа, че трябва да пратим молба по Закона за достъп до информацията. Но те се точат цяла вечност. Вероятно дори няма да я заведат, преди процесът да завърши.
Кимнах в знак на съгласие и си промених решението.
— Можем да го направим, но да го придружим и с призовка за досието на Скейлс — казах.
— ФБР могат да игнорират призовката — заяви Дженифър. — Не са длъжни да отговарят на въпроси за федерални разследвания в щатски съд.
— Няма значение — казах. — Просто самото искане ще е заплахата, за която говореше Хари. Ще бъдат уведомени, че за това ще се говори на моя процес. Така могат да излязат от сенките. След това ще видим какво друго можем да постигнем.
Погледнах Бош за потвърждение. Той кимна. И добави:
— Може да проработи.
— Да го направим — каза Дженифър.
— Дженифър, знам, че те товаря — казах. — Но може ли да поемеш призовката и молбата по Закона за достъп до информацията?
— Няма проблем — отвърна тя. — Молбата по Закона за достъп до информацията вероятно се подава онлайн. Ще е готова до края на деня. Първо ще се заема с призовката. Какви са параметрите?
— Сам Скейлс и всички негови известни псевдоними — казах. — Включи и Луис Опаризио и „Биогрийн Индъстрис“. Нещо друго?
Дженифър прие обаждане по мобилния и стана от масата, за да говори навън. Останалите продължихме да обсъждаме идеята с призовката.
— Дори така да ги извадим на светло, не съм сигурен какво ще постигнем — каза Бош. — Знаеш какво казват: ФБР не споделят. Бюрото гълта като слон и сере като мишка.
Лорна се засмя. Това ме накара да осъзная, че Сиско бе мълчал по време на цялото обсъждане.
— Сиско, какво мислиш? — попитах.
— Мисля, че друг начин да получим информация за онова място е да отида и да питам дали не търсят работници — каза Сиско. — Може би ще успея да проникна и да разбера какво се случва, дори и да не ме наемат.
— Слагай каска и си готов за ролята — казах с усмивка. — Но не. Ако въртят измама, ще те проверят подробно и ще свържат името ти с моето. Мисля, че предпочитам да работиш с индианците по Опаризио.
Сиско наричаше екипа си от съгледвачи „индианците“. Като оставим политическата коректност настрани, оприличаваше ги на индианци от старите уестърни, които гледаха влаковете от скалите, без заселниците да знаят.
— Е, готов съм, ако имаш нужда — каза Сиско. — Наблюдението може да е малко скучно, нали разбираш?
— Тогава чуй какво ще ти кажа — отвърнах. — Защо докато не видим какво ще стане с федералните, не се заемеш с Милтън, ченгето, което ме спря.
Сиско кимна.
— Бих могъл.
— Все още не му вярвам — казах. — Ако наистина е действал по нечия заръка, искам да знам чия и защо.
— Захващам се — заяви Сиско.
— Ами аз, Мики? — попита Лорна. — За какво ти трябвам?
Трябваше да помисля бързо за това. Лорна не би искала да остане изолирана от случая.
— Върни се на делото на Трамел — казах. — Извади всичко, свързано с проучването ни на Опаризио. Не помня подробности, а трябва да съм готов да го подхвана пак, ако изобщо го намерим.