Дженифър се върна на масата, след като приключи разговора си, но не седна. Погледна ме и вдигна телефона.
— В играта сме — каза. — Уорфийлд е насрочила изслушване по молбата ни за предаване на доказателствата за един часа днес. Казала е на Бърг да доведе и водещия си детектив.
Бях изненадан.
— Толкова бързо? Трябва да сме докоснали някоя чувствителна струна.
— Беше Андрю, секретарят на Уорфийлд — каза Дженифър. — Определено сме докоснали чувствителна струна на обвинението. Каза, че Дейна Смъртната присъда побесняла, когато ѝ се обадил.
— Добре — казах. — Ще стане интересно. Ще призовем водещия ѝ детектив да свидетелства преди тя да го направи.
Погледнах си часовника и се обърнах към Лорна.
— Лорна, колко време ще ти трябва да увеличиш две снимки от местопрестъплението?
— Дай ми ги сега и ще ги побързам — отвърна тя. — Искаш ли ги на паспарту?
— Ако може. По-важното е да са готови за изслушването.
Бутнах празната си чиния и отворих лаптопа на масата. Избрах двете снимки от местопрестъплението, които планирах да покажа на заседанието следобед: два различни кадъра на Сам Скейлс в багажника на моя линкълн. Пратих ги на Лорна и я предупредих, че са страшнички. Не се опитвах да пазя деликатната ѝ чувствителност. Исках да предупреди за това служителя от офиса на „ФедЕкс“, който щеше да ги обработва.
18.
Беше хубаво чувство да се появя в съдебната зала на съдия Уорфийлд през парадния вход, а не през металната врата от ареста. Но пък влизането ми заедно със „свободните хора“ ме направи част от пълноводния поток на завръщащите се от обяд, сред които и Дейна Бърг, която ми налетя като санитарен инспектор по време на карантина. Не ѝ обърнах внимание и си запазих враждебността за съда. Задържах ѝ вратата, за да влезе, но тя отказа да ми благодари.
Медийните близначки вече бяха на обичайното си място, когато влязох.
— Виждам, че си се обадил на пресата — каза Бърг.
— Не съм — отвърнах. — Може би просто са бдителни. Нали това искаме като свободно общество? Бдителна преса?
— Е, насочваш гнева си в погрешна посока. Ще отразят как съдията те размазва.
— За протокола, Дейна, не те виня. Дори те харесвам, защото си свирепа и съсредоточена. Ще ми се в нашето правителство да има повече хора като теб. Но работиш за хора, които не ти правят услуга.
Разделихме се, когато минахме през преградата. Тя зави наляво към масата на обвинението, а аз надясно към масата на защитата. Дженифър вече се бе настанила там.
— Нещо от Лорна? — попитах.
— Току-що паркира и идва — отвърна тя.
— Надявам се.
Отворих куфарчето си и извадих записките, по които бях работил, докато се подготвях за последно в закусвалнята. Дженифър се наведе и погледна драскулките ми.
— Готов ли си?
— Да — казах.
Завъртях се на стола си и огледах зрителите. Бях пратил съобщение на дъщеря си за изслушването, но бе в последния момент и не бях сигурен каква е учебната ѝ програма в понеделник следобед. Не ми бе отговорила и не я виждах в съдебната зала.
Съдия Уорфийлд закъсня с десет минути и това даде на Лорна достатъчно време да стигне до залата със снимките. Вече бяхме в пълна бойна готовност, когато пристав Чан призова към тишина и Уорфийлд седна на мястото си.
Със записките в ръка бях готов да ме повикат на катедрата — това бе моя молба и имах право да се изкажа пръв. Но Бърг стана и се обърна към съда.
— Ваша чест, преди да позволите на господин Холър да застане тук и да залее медиите, които е поканил, с напълно неоснователни твърдения, щатът моли изслушването да се извърши при закрити врати, за да не повлияе на евентуалните съдебни заседатели с тези налудничави и напълно недоказани обвинения.
Бях на крака още преди тя да довърши и съдията ми даде думата.
— Господин Холър?
— Благодаря ви, госпожо съдия. Защитата възразява на молбата изслушването да премине при закрити врати. Само защото госпожица Бърг няма да хареса това, което ще чуе, не ѝ дава причина да заглуши казаното и представеното тук. Вярно е, че обвиненията са сериозни, но слънчевата светлина е най-добрият дезинфектант, ваша чест, и това изслушване трябва да остане открито за всичко. Освен това, а и за протокола, не съм канил медиите на това извънредно изслушване. Не знам кой го е направил. Но дори не ми е хрумвало, както очевидно е хрумнало на госпожица Бърг, че бдителните медии са нещо лошо.
Докато завършвах изказването си, се обърнах и посочих двете репортерки. След това видях, че ръководителят на разследването Кент Друкър вече е пристигнал и се е настанил сред зрителите зад масата на обвинението.